Мадлин обмисли възможността да я цапне с юмрук — след като първо цапне Гейбриъл, разбира се.
— Намирам я за очарователна. — Мистър Ръмбилоу се поклони на Мадлин с усмивка, която би могла да покори сърцето й, ако той не беше комарджия, а тя — истинската херцогиня.
— Благодаря — заядливо отвърна тя.
Тамзин се изправи.
— Сега бих желала да се оттегля в стаята си. Мис Де Лейси, придружете ме моля.
Гейбриъл и мистър Ръмбилоу се изправиха и вторият собственоръчно дръпна шнура на звънчето.
— Икономът ще ви заведе в стаята ви.
Тамзин се изнесе от гостната без поглед назад. Мадлин бързо остави чашата си, направи реверанс на мистър Ръмбилоу и също излезе.
Тамзин стоеше като статуя в средата на спалнята. Стиснатите й юмруци висяха неподвижно.
— Мразя го.
— И аз.
Но Мадлин знаеше, че не говорят за един и същ човек.
— Мистър Ръмбилоу?
— Онази Личност и татко искат да се оженя за него, но не са познали. Няма да стане. Ще се оженя за Джефи и никой не може да ме спре.
Джефи? Мадлин излезе от страховитото вцепенение, което роклите на Тамзин, намачкани от пътуването и пръснати по леглото, бяха предизвикали у нея, и попита:
— Кой е Джефи?
Тамзин въздъхна като кралица, която е обичала един, но е трябвало да се омъжи за друг.
— Джефи е голямата ми любов.
Мадлин си даде сметка, че й се отваря повече работа от предвиденото. Налагаше се да оправи роклите плюс бъркотията в живота на Тамзин. И баща си, когато се появеше тук.
— Разкажи ми всичко.
— Знаех, че ще ме разбереш. — Тамзин впери в Мадлин големите си очи. — Веднага щом видях как се справи с Онази Личност, разбрах, че не си за пренебрегване.
— Вярно е. — Не беше за пренебрегване и това, че през живота си не беше изгладила и една кърпичка. Не мислеше, че Тамзин може да й предложи помощ, но онази лигава камериерка беше разпънала дъската за гладене и две ютии седяха върху студената печка. Какво можеше да се обърка?
— Джефи е единственият мъж, който някога ще обичам. — Тамзин се отнесе в сладкия спомен. — Той е висок и е толкова хубав! Джефи е най-популярният джентълмен в окръга и ми е хвърлил поглед.
— Хм. Приятен ли е? Честен? Мил? Добър?
— Много повече: той е ослепителен!
— Разговаря ли с теб? — Мадлин разгъна една рокля върху дъската.
— Обича да танцува с мен.
Мадлин не чу нищо съществено за Джефи, а обожанието, което грееше от лицето на момичето, беше само силно увлечение. Това не вещаеше щастлива романтична развръзка. Очите на Мадлин се свиха в цепки и тя се втренчи в двете черни ютии. Нуждаеше се от ръкавица, за да хване железните им дръжки… ето я. Тя вдигна плата с белези от изгорено.
— Какви са връзките му в обществото?
Сияещото лице на Тамзин помръкна.
— Ами… — тя изтупа едно въображаемо мъхче от полата си.
— Предполагам, че не са възможно най-добрите. — Но ако Джефи беше добър човек, какво значение имаха връзките? Гейбриъл беше граф Кемпиън — фамилия, по-стара дори от нейната — а когато я срещна, се подвизаваше като зестрогонец. Тя нямаше нищо против, в крайна сметка имаше много малко мъже, по-богати от нея. После той се изяви като комарджия и мерзавец, и ей го на — отново вгорчаваше живота й.
— Не е беден — увери я Тамзин. — Баща му е скуайър, а майка му е дъщеря на барон.
Мадлин смътно си спомняше как собствената й камериерка проверяваше дали ютията се е сгорещила достатъчно. Близна пръст и докосна гладката повърхност.
— Merde! — изпсува на френски тя.
— Това са съвсем почтени връзки! — възрази Тамзин.
— Прощавай. И да не си повторила това, което чу. — Добре че Тамзин не знаеше ругатнята, която Мадлин беше научила от един френски войник. Ругатня, която Елинор й бе забранила да използва.
Мадлин остави ютията, изпъна пръст над купата и изля малко вода от каната върху мехура, който започваше да набъбва.
— Не говорех на теб, скъпа. Ютията. Прекалено е нажежена. — За да я пипаш с пръст, добави наум.
Но дали беше твърде гореща за самата рокля? И представа си нямаше.
Завърна се към задълженията си с удесеторена предпазливост. Занесе ютията до дъската, притисна я към финия памучен плат и я вдигна. Всичко изглеждаше наред — плоско и без гънки, а нали това беше идеята.
— Разкажи ми за семейното му положение — каза Мадлин, докато гладеше едно намачкано място.
Виж ти, не било чак толкова сложно!
— Той е единственият син. — Тамзин обгърна с ръце гърдите си и мечтателна усмивка затрептя на устните й. — Родителите му притежават прекрасно имение в съседство с нашето и доста приличен доход.