— Негова светлост ще желае още пушена херинга.
Дано рибата му запуши устата и той спре с дрънканиците за Гейбриъл. За лорд Кемпиън.
Апинггън се поклони. В стремежа си бързо да заглади поредната „ситуация“ на Магнус, икономът беше закопчал срязания си фрак накриво.
— Да, милейди — отговори той и напълни чиниите им.
Мадлин се съсредоточи върху храната пред себе си. Друга, недотам обръгнала жена, би загубила апетит, но ако Мадлин губеше апетит всеки път, когато баща й пропиляваше семейните богатства, досега да е станала вейка. И за какво?
— Това ли е всичко, милейди? — вежливо попита Апинггън.
— Засега… да.
Въпреки че, помисли си Мадлин, може би трябваше да поиска бухалка за крикет или някой друг тъп предмет, с който да налее малко разум в главата на баща си. Но Магнус отдавна беше изпуснат, знаеше го… И все пак, дали да не опита? Мадлин се славеше с отличния си замах.
— Татко, загуби ли кралската тиара?
— Не! Как да я загубя, след като не е моя. — Магнус определено беше притеснен. — Тя ти принадлежи по право, както и титлата на потомствена херцогиня. Майка ти е с нея на венчалния си портрет. Елизабет щеше да ме преследва от гроба си, ако бях заложил тиарата.
Една далечна прабаба на Мадлин, придворна дама на Елизабет Първа, получила тиарата след като спасила живота на кралицата. Това украшение от масивно злато с инкрустации от скъпоценни камъни струваше цяло състояние както в парично, така и в емоционално отношение. Освен това кралицата издала декрет, според който първородното дете в семейството, без значение на пола си, наследява титлата. Разбира се, през последните двеста двайсет и две години не бяха липсвали херцози Магнус, но също така родът можеше да се похвали с три херцогини — първородни деца в семейството, които носеха титлата по право.
Не можеше да издържи. Трябваше да попита:
— Заклеваш ли се, че тиарата е в сейфа?
Баща й се фръцна:
— Кълна се, че е в сейфа, а както знаеш херцозите — и херцогините — Магнус винаги държат на думата си.
Но не и Мадлин.
— Не знам как съм живял толкова време без теб, скъпа. — Магнус дружески я тупна по рамото. — Какво ще правим днес? Денят е добър за ловуване. А може би предпочиташ да пояздиш до селото и да се видиш със старата си гувернантка, мисис Уотинг?
— Уотлинг — поправи го Мадлин. — Бих желала да ми разкажеш повече за този облог.
— Че какво толкова има за разказване? — Баща й беше искрено озадачен.
— Може би името на бъдещия ми… съпруг? Или ще трябва да му стана любовница?
— Любовница? — възмутено изсумтя Магнус. — Мили боже, дъще, да не ме смяташ за лишен от чувство за приличие?
Мадлин се въздържа от отговор.
— Никаква любовница няма да бъдеш! Оня тип или те взима за жена, или нищо.
— Какво облекчение. — Мадлин се дивеше на бащината невъзмутимост пред лицето на такава финансова и социална катастрофа. — Познавам ли го?
— Не. Той е американец или поне идва от колониите.
— Които извоюваха независимостта си, ако не се лъжа — сухо изтъкна Мадлин.
— Но не за дълго. — Магнус махна пренебрежително с ръка. — Не, Найт пристигна в Лондон миналата година, а семейството му произлиза от тук. Създаде си име в клубовете. Не беше чак популярен, но трябваше да му изляза насреща. Не можах да устоя.
И там беше проблемът. Магнус никога не можеше да устои на хазартно предизвикателство.
— Той е самият дявол с картите. — Баща й се намръщи и млъкна, сякаш нямаше с какво повече да задоволи любопитството й.
На външен наблюдател Магнус би се сторил чудовищно незаинтересуван от благоденствието на единственото си дете. Мадлин знаеше, че това първо впечатление е погрешно. Баща й я обичаше с цялата дълбочина на повърхностното си същество, тоест от негова страна липсваха прояви на загриженост или чувство за отговорност. За щастие Мадлин открай време се беше показала като волева и необичайно разумна представителка на женския пол.
— Млад, стар, професионален комарджия, търговец?
— Виж сега, не е достоен за една потомствена херцогиня, обаче е адски трудно да намерим хора, достойни за нашата черга, да не си кривим душата. Дори майка ти, бог да дари покой на душата й, беше само дъщеря на маркиз.
— Значи той е… джентълмен? Поне доколкото един американец може да е джентълмен?
— Изключителен джентълмен. Безупречно облекло, сака от Уърт, емайлирана кутийка за енфие, къща на Бъркли скуеър, красавец с успехи сред нежната част. — Магнус изтръска парченце белтък от мустака си. — Има онзи ужасен акцент, обаче си е спечелил уважението на мъжете.