Мадлин разбра правилно последния коментар:
— Значи умее да раздава юмруци.
— Боксира се. Убийствен ляв. Добра защита. Смаза Оулдфийлд, а той знае как да се бие.
Мадлин приключи мълчаливо със закуската си, като през цялото време мислеше трескаво. Нямаше намерение да се жени… за никого. Единствената й романтична авантюра беше завършила плачевно. Когато вдигна поглед, установи, че Магнус се мръщи разтревожено насреща й:
— Виж, Мад, не трябва да се взимаш момчето, ако наистина не желаеш. Имам план…
— Не, за бога! — възкликна Мадлин, която добре знаеше, че плановете на баща й обикновено включват хазарт и обикновено се провалят. После си даде сметка, че с грубия си отказ може би е развяла червения плащ пред бика и тактично добави:
— И аз имам план. Ще отида в Лондон, за да обясня на мистър Найт колко нелепа е идеята за женитба помежду ни.
2
— Май ханът се е изпарил във въздуха, откакто за последно бяхме тук — подхвърли с треперещ глас мис Елинор де Лейси, компаньонка и братовчедка на Мадлин, докато надничаше от луксозната карета.
Мартенското обещание за слънчеви лъчи беше забравено с настъплението на океанските мъгли. Прозорците на хана блещукаха неясно в далечината. От вратата му гърмяха мъжки гласове. Доколкото Мадлин можеше да види, дворът беше затрупан с боклуци. И все пак кочияшът не проклинаше вдън земя оборските ратайчета, следователно конете получаваха добри грижи.
Всъщност само това имаше значение. Конете трябваше да са в добро състояние, за да ги отведат утре до Лондон.
— Можехме да стигнем за един ден, ако не бяхме тръгнали толкова късно.
— Трябваше да подберем внимателно гардероба ти — със спокойна увереност възрази Елинор. — Апелът на една привлекателна жена има по-добри шансове да бъде изслушан благосклонно от апела на една разпасана мъжкарана, на каквато ще заприличаш ако те изпусна от поглед.
— Допускам, че си права — неохотно изръмжа Мадлин. Елинор беше експерт по въпросите на женствената изтънченост.
Двайсет и четири годишната й братовчедка беше хубава, много по-хубава от нея самата. С блестящата си черна коса, порцеланов тен и томителни сини очи, Елинор изглеждаше като принцеса, излязла от вълшебна приказка. Мадлин също имаше черна коса, но кожата й беше загоряла от безразсъдното излагане на слънце, а сините й очи играеха. Въпреки това по всеобщо мнение братовчедките си приличаха, особено когато бяха облечени в тъмни пътнически костюми както тази вечер.
За жалост Елинор беше плаха и неуверена в себе си — белег от детството, прекарано в смазваща бедност, съчетана със загубата на майка й и несполучливия втори брак на баща й.
Но пък Мадлин я обичаше до безкрай. Сега тя потупа Елинор по рамото и бодро заяви:
— Горе главата, момиче. Сравни това място с онзи контрабандистки хан в Португалия. — Мадлин подаде ръка на лакея и слезе по стълбичката.
— О, да, онази дупка. — Елинор също излезе от каретата. — Но тогава нямахме очаквания за нещо кой знае какво.
— И липсата ни на очаквания беше напълно оправдана.
И тогава, пред вратата на този провинциален хан, двете братовчедки размениха съзаклятнически усмивки. Какво друго им оставаше при спомена за онази агонизираща нощ, прекарана в компанията на дървениците? Френските войници на долния етаж всеки момент можеха да решат, че им трябват английски заложници. Братовчедките се разбираха добре, въпреки че бяха съвършено различни по характер. Четири години заедно на някои от най-горещите точки на земното кълбо бяха укрепили и без друго здравата връзка помежду им. Малко англичани, било то мъже или жени, бяха преживели подобни опасности.
Дики Дрискол, конярят на Мадлин и мъжът, който бе техен неизменен спътник по време на европейската им обиколка, избърза при господарката си.
— Мястото ми прилича на долнопробно, мис Мадлин.
— Да, но Лондон е твърде далеч, за да продължим, а и вече се стъмни. — Мадлин хвърли поглед назад. Беше пристигнала тук в пълния си блясък: луксозна карета, авангард, който да известява за пристигането й, двама лакеи, най-добрия кочияш на баща й плюс Дики. Всичко това трябваше да им осигури безопасност. Е, това и зареденият пистолет, затъкнат в черната й кадифена чантичка.
Тя потупа коняря по рамото:
— Вземи момчетата, идете в кухнята и си хапнете едно хубаво. До Лондон има още четири часа път. Ще тръгнем рано.
Жените влязоха в общото помещение. Елинор потръпна от гърмящата песен и мириса на потни, некъпани тела, но Мадлин я хвана здраво и я помъкна навътре.