Мадлин примигна при това прямо изразено мнение. Не бе осъзнала, че девойчето може да е толкова брутално.
— Не съм говорила с него с цел да го оплета в мрежите си.
— Може би не, но когато една жена говори с един мъж, мъжът винаги си мисли, че жената е запленена от него.
Стресната от толкова мъдрост у едно почти невръстно момиче, Мадлин попита:
— Кой ти го каза?
— Джефи — с очевидна гордост отвърна Тамзин. — Джефи е изключително умен.
Мадлин трябваше да се съгласи. Поне в едно отношение Джефи беше изключително умен.
— Джефи е прав, ти — също.
— Аз? — Тамзин изглежда се поуплаши. — Да, права съм.
— Вече няма да говоря с Големия Бил. — Освен ако не й трябваше още информация.
— Добре. Виж — мистър Ръмбилоу му се кара, задето е говорил с теб.
— Да, сигурно. — Големия Бил бунтовно пристъпваше от крак на крак и изглеждаше разярен, но Мадлин ясно беше чула в гласа му възхищението към неговия водач. Големия Бил нямаше да се разбунтува срещу ограниченията, наложени му от Ръмбилоу. Много лошо: за няколко минути беше научила толкова много от този грубиянин. Същевременно годините на Континента я бяха научили, че има ситуации, за които си трябва специалист. Погледът й се премести към Гейбриъл. Ядосваше се, че миговете минават, а тя няма как да говори с него.
Обаче Тамзин се нуждаеше от напътствията й.
— Зарежи го Големия Бил. Справяш се отлично за някой, който никога преди не е флиртувал. Родителите ти са във възторг.
Тамзин се усмихна самодоволно.
— Ще бъдат толкова изненадани, когато след целия този успех решително заявя, че ще се оженя за голямата си любов.
— Можеш да бъдеш сигурна. — Мадлин също щеше да е изненадана. Досега излизаше, че Тамзин обича своя Джефи заради външността му и защото Мадлин не можеше да каже нищо конкретно без да познава момчето, но смяташе, че Тамзин може да си намери доста по-добра партия. Мадлин беше невероятна сватовница. Щеше да се поогледа…
Погледът й се плъзна по Гейбриъл и — само за миг — тя затвори очи. Невероятна сватовница? А в своя годеж се бе провалила. Извърна глава и когато отвори очи, вече не гледаше в него.
— С Джефи имали ли сте разногласия?
Тамзин се засмя, мелодичен камбанен звън.
— Абсолютно никакви. В пълно единодушие сме по всички въпроси.
— По всички въпроси ли?
Тамзин въздъхна и подбели очи.
— Ами… той иска и след сватбата да останем в околността, за да помага на баща си. Мисля, че майка му и Онази Личност са се наговорили да ме подлудят със съветите си, но аз искам Джефи да е щастлив, затова ще живеем там. Първо ще поспорим и той ще се съгласи на някои отстъпки. — Тамзин се ухили и изпърха с мигли. — Нали се досещаш, че не съм толкова крехка, колкото изглеждам.
— Не, не си. — Гейбриъл привлече погледа й като магнит. Какво трябваше да направи тогава? Компромис ли?
Но не. Той знаеше какво е мнението й за хазарта. И я предаде.
Тя отново погледна Тамзин. Морският бриз си играеше с панделките на бонето й. Ефирната красота и томителните сини очи на девойката представляваха смес от невинност и зрялост. Обичаше неподходящия човек, но измисляше интелигентни планове, за да даде шанс на несъстоялия се брак. В сравнение с това любовта на Мадлин изглеждаше повърхностна, а реакциите й — детински и необмислени.
— Останаха ми още няколко мъже за покоряване. За задоволство на родителите ми ще атакувам титулуваните лордове, които са червиви от пари. — Тамзин прегърна ръката на Мадлин.
— Непременно.
— Ще се чувствам по-сигурно с възрастните джентълмени.
Тамзин подскочи леко и задърпа Мадлин към Гейбриъл.
— Хайде, Мадлин. Готова съм за предизвикателство. Да поговорим с лорд Кемпиън!
10
— Милорд, изглеждате ми самотен. — Лицето на лейди Тамзин цъфна в трапчинки, когато стигна до Гейбриъл, влачейки Мадлин след себе си.
Гейбриъл вдигна вежди. Беше забелязал флиртовете на младата госпожица, но изобщо не си бе представял, че ще стане обект на вниманието й.
После видя изражението на Мадлин. Тя също изобщо не си бе представяла, че той ще стане обект на кокетирането на младата госпожица и беше ясно, че този неочакван развой съвсем не й харесваше. Достатъчна причина да насърчи авансите не лейди Тамзин.
— Ще се радвам да ми правите компания, лейди Тамзин. — Гейбриъл се поклони, и след осезаема пауза добави: — И вие също, мис Де Лейси.
Мадлин му се усмихна със здраво стиснати устни.
Добре. Нека разбере как се е чувствал толкова време. Той изчака лейди Тамзин да поеме дясната му ръка. Както и очакваше, Мадлин застана зад нея.