— Но моля ви, мис Де Лейси — бързо я атакува той. — Елате до мен. Откривам, че е изнервящо да вървите по следата ми като някой копой.
— Да, Мадлин, ела — присъедини се Тамзин.
Тъй като Мадлин се канеше да откаже, Гейбриъл я хвана за лакътя и я заведе до Тамзин.
— Моля ви, мис Де Лейси. Не се свенете.
Свенливостта беше последното нещо, в което човек можеше да обвини Мадлин, и тя го удостои с презрителен поглед, докато заставаше до Тамзин.
— Колко весело ще си прекараме, докато стигнем до скалите — възкликна Тамзин, без да усеща подводните течения. — Мадлин, ти би могла да ни разкажеш за приключенията, които сте преживели с херцогинята в чужбина.
— Много весело ще си прекараме, наистина — каза Гейбриъл с прекален ентусиазъм. — Нейна светлост няма уши чак дотук. Можете да ни угостите с разкази за своеволията й.
Ръката на Мадлин се вдигна в юмрук. Гейбриъл не се съмняваше, че ако бяха насаме, тя щеше да го халоса.
Дявол да го вземе, толкова хубаво беше, че отново вижда Мадлин… че отново се чувства жив. Когато тя го заряза, всичко му опротивя с изключение на грижата за именията и отечеството — а брат му плати цената за това. Джери умря, а сърцето на Гейбриъл изстина. Не изпитваше нищо: нито удоволствие, нито щастие, нито гняв, нито болка. Душата му се превърна в пустиня, в която нямаше място за любов и за дълг. Той остана сам както никой друг.
Сега живееше с всеки удар на сърцето, с всяко вдишване. Не желаеше нищо повече от това да се съсредоточи изцяло върху преследването на Мадлин. Работата с Ръмбилоу обаче имаше предимство. Но когато всичко свърши, зарече се той, Мадлин ще преброи оставащите й дни свобода на пръстите на едната си ръка.
Гейбриъл погледна Ръмбилоу, който се движеше сред гостите. Толкова много гости. Този прием му харесваше все по-малко и по-малко. Снощи Макалистър опита да проникне във вдовишката къща, но откри само, че не можеш да седнеш удобно, когато задникът ти е пълен със сачми.
Довечера Гейбриъл щеше да проведе собствено разследване.
Междувременно Мадлин щеше да го позабавлява.
— Нейна светлост е въплъщение на добротата. — Юмрукът й се отпусна.
— Да, сър, намерих я за чудесна, когато се запознахме в хана. Изглеждаше почти свенлива и много изтънчена, което ме изпълни с надеждата, че някой ден и аз ще бъда безупречна светска дама. — Тамзин притисна ръка към устата си, а очите й се отвориха широко. — О, милорд, забравих! Споменахте, че сте били сгодени и сигурно всичко, свързано с нея, ви изпълва с болка. Моля ви, простете ми.
Брей, детето си го биваше!
— Няма какво да ви прощавам. Херцогинята ме интересува само бегло. Тя наруши думата си да стане моя съпруга, което ми дойде като гръм от ясно небе. Родът й се гордее с това, че винаги е спазвал даденото обещание, и аз се надявам, че тя горко се кае за прекъсването на тази вековна традиция, както и за прекратяването на годежа ни в последния момент.
— И за разбитото ви сърце. — В гласа на Тамзин звучаха равни части удивление и съчувствие.
— Казах ви, че видях херцогинята. Изглеждаше толкова приятна жена. Не съм си представяла, че може да е толкова безчестна и пропаднала.
В сумтенето на Мадлин нямаше нищо деликатно.
— Но мис Де Лейси не е херцогинята и според мен ще е чудесно да научим нещо за пътешествията й. — Той погледна през ококорената Тамзин към единствената жена, която кипваше кръвта му до точка на лудост. — Накъде се отправихте след Англия, мис Де Лейси?
— Турция — грубо се тросна Мадлин.
— Възможно най-далеч. — Одобрението в гласа му нямаше как да не я подразни. — Добра идея.
— Турция надали е на другия край на света.
— Но е в далечните предели на Средиземноморието и не е място за две дами, които пътуват сами. Боя се, че своеволното бягство на херцогинята е поставило и двете ви в опасност. — Тази истина още го караше да се тресе от притеснения.
— Съвсем не. Нейна светлост е много изобретателна и излизането ни от Турция стана под турски ескорт.
Тамзин плесна с ръце:
— Невероятно! Сигурно нейна светлост е впечатлила всички.
Гейбриъл не беше чак толкова лековерен:
— Божичко, какви каша сте забъркали? — Той вдигна ръка. — Не, не ми казвайте. В противен случай ще ме подтикнете към насилие.
Тамзин смутено се изкикоти.
— Лорд Кемпиън, не може да бъде!
Мадлин строго сви устни като добродетелна лицемерка, каквато определено не беше.
— Лорд Кемпиън е човек, склонен към буйни изблици.
— Нямате си представа какви. — Все едно щеше да допусне косъм да падне от главата й!
Разходката беше дълга и две от каретите на Ръмбилоу дойдоха да приберат дамите — и джентълмените — чиито обувки бяха започнали да им убиват. Броят на пешеходците намаля. С наближаването на крайбрежието пътят стана по-изолиран.