Мъжете обаче щяха да го разберат. Един бърз поглед му подсказа, че не е единственият, който е забелязал блаженството на Мадлин. Ако не внимаваше, тя щеше да открие колко е лесно да се избави от влиянието му в прегръдките на друг мъж. Гейбриъл бързо отиде при нея и пое ръката й.
— Елате, мис Де Лейси — изрече той възможно най-учтиво. — Не възнамерявам да ви изгубя.
Тя го погледна неразбиращо, пренесена в друг свят, застанала в непосредствена близост до самия ръб на вечността.
Той ясно видя момента, в който тя дойде на себе си. Погледът й се изостри, брадичката й се вирна. Тяхното минало, болката и раздорът, завладяха съзнанието й.
— Никога не си ме имал.
— Напротив — нежно отвърна той.
— Не и наистина. Не така, че да забравя другото.
Гейбриъл знаеше, че това е истината. Но нямаше да се провали отново. Той положи ръка на кръста й и я поведе към напред, към Тамзин, която ги гледаше и не криеше учудването си от враждебността помежду им.
— Мис Де Лейси — каза той — трябва да ви предупредя. Той знаеше, че Мадлин застана обратно до Тамзин, просто защото нямаше начин да му откаже, и защото разбираше, че би я поставил на място, в случай, че отново й хрумне да изостане.
— Предупреждение? От вас ли, милорд? — Мадлин се засмя, но той усети нотка на презрение. — За какво ли може да се отнася?
— Намирам, че прислугата на Ръмбилоу съвсем не е толкова безупречна, колкото може да се очаква. Предполагам, че това се дължи на житието му на ерген и съм сигурен, че когато си избере някоя млада дама, този пропуск бързо ще бъде поправен. — Гейбриъл изобщо не си въобразяваше подобно нещо, но усмивката, която отправи към Тамзин, предполагаше безусловно доверие в домакина им.
Нямаше смисъл да вдига тревога сред гостите. Още не.
— Междувременно, мис Де Лейси, предлагам ви да ограничите кръга на флиртовете си до джентълмените на приема.
Най-накрая Мадлин истински се ядоса. Тя бързо скъси разстоянието помежду им и застана пред него. Гърдите й гневно се надигаха и отпускаха. Единственото му желание беше роклята й да е с по-щедро деколте — доста неприлично, но пък нали той беше един арогантен, долен звяр с похотливо-страстни намерения. Намерения, насочени единствено към Мадлин.
Тамзин ускори крачка, за да издържи на темпото им.
— И аз й казах същото — започна тя, но Мадлин грубо я прекъсна:
— Лорд Кемпиън, не мисля, че препоръката на един прословут комарджия е способна да повлияе на избора ми с кого да общувам.
— Но, Мадлин, та лорд Кемпиън само ти мисли най-доброто! — възрази Тамзин.
Гейбриъл се изравни с Мадлин и отново атакува самообладанието й:
— Престоят в чужбина може да ви е направил податлива на разни съмнителни типове, но скоро ще откриете, че тук, в Англия, очакваме от младите дами да общуват единствено с джентълмени от тяхната собствена класа.
Мадлин изгледа яростно Гейбриъл.
— И кой от тукашните джентълмени не е застигнат от проклятието на хазартната страст, която води до трагични последици?
— Но, Мадлин, много от тукашните джентълмени не играят хазарт. Придружават бащите си по покана на мистър Ръмбилоу, или пък майките и сестрите си за социална…
Гейбриъл, който не беше откъснал поглед от Мадлин, прекъсна девойката.
— Не я занимавайте с логика, лейди Тамзин. Мис Де Лейси е прочута — дали да не кажа „печално“ — с неблагоразумието си.
— Лорд Кемпиън! — Тамзин замята очи като див звяр, уловен в клопка между двамата каращи се, които крачеха към скалите. — Това не беше никак джентълменско от ваша страна!
Гейбриъл едва ли я чу. Имаше очи само за Мадлин.
— Моя скъпа мис Де Лейси — проточи той — не всеки мъж, който играе карти, е застигнат от проклятието на хазартната страст. Някои мъже играят комар с една точно определена цел, и спират, когато я постигнат.
— Докато не се поддадат на слабостта си към играта! — отвърна Мадлин.
— Вашите обвинения ме карат да се чувствам неловко — протестира Тамзин.
— Може би някои жени трябва да проявят повече разум и да не съдят мъжа, когото не са виждали четири години, и за чиято мотивация не знаят нищо.
— Аз съм дотук, а вие ако искате продължавайте — запъна се Тамзин.
Мадлин продължи. Гейбриъл също.
— На въпросния мъж дотолкова му пука за мен, че използва най-ненавижданото от мен средство, за да си изкара пари!
— Ах, мила, не това ти тежи! Работата е там, че имам ли пари, няма да бъда зависим от теб и ти ще се окажеш с мъж, когото не можеш да контролираш.
— Като баща ми.
Той я улови за ръката и я застави да спре.
— Аз не съм баща ти.
Кипящи от ярост, двамата стигнаха до ръба на скалата.