— Не е нужно да ми обясняваш. Знам какъв си.
— Не, не знаеш. — Без да я изпуска, той съвсем се приближи до нея и я погледна в очите. — Ти така и не ми даде шанс да покажа какъв съпруг мога да бъда. Толкова ли те беше страх?
— Страх? Страх? Как смееш? Никога от нищо не съм се страхувала.
— Страх те беше, че ще се окажа точно като него. Егоистичен, повърхностен, безотговорен прахосник.
Тя изломоти нещо несвързано.
— Мила моя, наистина ли мислеше, че ще ме оставиш без издръжка и аз ще се втурна по петите ти? Аз съм див жребец. Ще позволя на една жена да ме обязди и това ще бъде ездата на живота й, но само с мое съгласие. — Той най-накрая я пусна. — Ти така и не го разбра.
Широко отворените сини очи се втренчиха в него. Той виждаше знаците. Сега Мадлин беше предпазлива. Ако бяха насаме, щеше да й предостави още поводи да се страхува.
Но хората ги гледаха, защото с Мадлин бяха изнесли цял спектакъл, а Гейбриъл нямаше намерение да показва на Ръмбилоу от какво значение е тази жена за него.
— Тичай, Мади — тихо прошепна той. — Имаш да придружаваш една млада дама.
Мадлин се огледа наоколо, осъзна, че Тамзин я няма и с ужасено поемане на дъх се втурна назад, далеч от ръба на скалата.
Твърде късно. Преди всичко това да приключи, тя щеше да падне в пропастта — и да се озове право в ръцете му.
11
Тамзин безцелно прехвърляше пясък в шепите си и гледаше как слугите раздигат останките от яденето. Дамите извадиха блоковете си.
— Трябва ли да рисувам? Това истински ме отегчава.
— Не и ако не си добра — отвърна Мадлин, докато връчваше кошницата за пикник на един лакей и му благодареше. Когато свърши, отново насочи вниманието си към Тамзин, която седеше на одеялото до нея. — А доколкото разбирам, не си.
Тамзин я погледна косо.
— Доста си отворена за някой, който цял живот е бил компаньонка.
Мадлин се изправи като свещ.
— Отворена? Какво искаш да кажеш?
— Ами… сега например. Тонът ти не може да се сбърка с тона на прислужничка. — Тамзин набръчка нослето си, докато мислеше. — Не се държиш като прислужничка.
О, боже. Как го беше казала Елинор? Можеш да си компаньонка ако си приучена на скромност и смирение. Ако не си склонна да се изказваш по какви ли не въпроси. Ако не искаш другите да ти играят по свирката. Ако не те привлича да командваш.
— По пътя насам ти разговаряше много прямо с лорд Кемпиън.
Момичето беше по-проницателно, отколкото се харесваше на Мадлин.
— С него сме стари познайници. Той и херцогинята…
— …бяха сгодени. Знам, каза ми. Но очевидно си позволявате доста волности един с друг.
Иглички пробягнаха по тила на Мадлин. Гейбриъл беше седнал зад нея и дори без да гледа, знаеше, че я е наблюдавал през целия обяд. Merde! Как не спря да я изнервя с втренчения си, настойчив поглед!
Какво смяташе, че ще постигне чрез този тормоз?
Мадлин се намръщи.
Какво се надяваше, че ще постигне?
— За в бъдеще ще се постарая да се държа прилично.
— Не се притеснявай заради мен — отговори Тамзин. — Беше ми страшно забавно да ви слушам как се карате. Щяхте да се хванете за гърлата.
— Не се караме и нямаше да се хванем за гушите. Просто разисквахме прочувствено определена тема. — Мадлин осъзна твърде късно, че не трябваше да поправя Тамзин. Елинор я беше смъмрила точно заради това нейно поведение. Налагаше се да приключи разговора, преди да се е издала напълно. — Ако не обичаш рисуването, виждам няколко млади дами и господа, които се упражняват в стрелба с лък, и няколко, които играят крокет — маниерно изрече тя.
Тамзин падна на одеялото, превивайки се от смях.
— Видя ли? Дори когато се опитваш да говориш като компаньонка, казваш грешните неща. Ако реша да те разпитам, на теб не ти е позволено да сменяш темата.
— Знам. — Елинор със сигурност никога не отклоняваше въпрос, който Мадлин бе решила да повдигне.
Тамзин хвърли поглед към скалите и изстена.
— Лорд Хърт идва насам.
За пръв път в живота си Мадлин беше толкова щастлива от прекъсването на разговор.
— Усмихни се! Сега ще те пита или дали желаеш ли да се поразходите, или дали искаш да гледаш играта му на тенис.
Тамзин наистина се усмихна, но й прошепна едва чуто:
— Хубав е, но е твърде впечатлен от собствената си важност.
— Той е изключително желан ерген. Мамчето ти ще изпадне в екстаз, ако той реши да те ухажва.
Тамзин погледна към родителите си, които се бяха отпуснали под сянката на тентата. Баща й бъбреше с един от другите комарджии, а мащехата й я наблюдаваше с орлов взор.
— Прекарах с лорд Хърт известно време на пътя и ти казвам, че е надут и помпозен досадник.