Той разбираше всичко, осъзна Мадлин. Винаги е знаел за Ръмбилоу.
— Затова си дошъл на играта. Замислил си нещо.
— Мислех, че според теб съм дошъл на играта, защото съм пристрастен към хазарта.
— Няма значение какво съм казала. — Мадлин махна пренебрежително с ръка. — Това обяснява защо Големия Бил е изпратен по петите ти.
— Да, той въобще не умее да се прикрива.
— И това си знаел?
— Спокойно мога да твърдя, че го отегчих до смърт — съобщи й Гейбриъл.
Мадлин започна да се оглежда наоколо, но Гейбриъл разтърси глава:
— Сега Ръмбилоу ще му свие юздите. В края на краищата какво мога да направя, когато ме придружават две дами и друг благородник? Снощи Големия Бил трябваше да наблюдава Макалистър, но аз няма да му кажа това.
Мадлин не можа да удържи вълнението си:
— Макалистър ти помага? Нека и аз да ти помогна.
— За това са нужни остро око и познания за играта. — Той се усмихна присмехулно. — Всъщност нужно е едно от онези презрени създания, комарджиите.
Тя не му обърна внимание. Той просто я вземаше на подбив.
— Мога да съм полезна в друго качество. Добра съм в стрелбата.
— Вярно е. Виждал съм те да стреляш. Но се надявам, че няма да се стигне дотам.
Отпреди познаваше това неотстъпчиво, упорито изражение на лицето му. Ще трябва да го наблюдава и да го подпомага тайно, когато й се предостави възможност.
— Какво си намислил?
— Да попреча на гнусния план на Ръмбилоу, какъвто и да е той.
— Следователно знаеш, че той има гнусен план, но не знаеш какъв точно — заключи тя.
— Гнусните планове са специалитетът му. — Гейбриъл, скръстил ръце пред гърдите си, имаше безочието да изглежда развеселен. — Откажи се, Мади, нищо няма да ти кажа, а ти няма да помагаш.
Хрумна й една мисъл:
— Не мога да си представя, че си се заровил в дълбоката английска провинция и спасяваш разни надути лордове от собствената им глупост.
— Аз също. Това е много лесен начин да те убият.
— Тогава защо се забъркваш?
— Това не те засяга. — Безразличието му беше абсолютно дразнещо.
Тамзин се обърна към тях, сякаш за да види докъде са стигнали.
— Всичко наред ли е? — извика тя. — Не е ли прекрасна разходката? — Агонизиращият й поглед беше отправен към Мадлин.
Хърт се намръщи сякаш това прекъсване го подразни и отново се върна към отегчителната си реч.
Мадлин не изпита милост. След поканата към Гейбриъл, Тамзин си заслужаваше всеки миг затъпяваща досада от страна на Хърт.
Обаче не заслужаваше да бъде наранена от страшен престъпник.
— Трябва да предупредим всички да се пазят от мистър Ръмбилоу.
Гейбриъл я сграбчи за лакътя и я накара да спре.
— Не, не трябва и няма да правиш подобно нещо. Забранявам. Няма да съсипеш постановката му. Последната година направих всичко, за да набия идеята в главата на Ръмбилоу. Отвориш ли си уста сега, ще започнат да умират хора. Просто ми се довери. И си върви.
— Да замина? — Грубата му команда я свари неподготвена. Не си беше представяла, че ако се озове във властта на Гейбриъл той толкова лесно ще я пусне да си ходи. — Как да изоставя Тамзин и другите? Те са в опасност.
— Не са. Държа нещата под контрол.
— Що за контрол?
— Няма ли просто да ми се довериш?
— Разбира се — изненадано отвърна тя. Щом Гейбриъл имаше план, то той със сигурност беше добър.
Той се поколеба.
— Върви си тогава.
— Не и докато тиарата е застрашена. — Хърт и Тамзин все още бяха в обсега на полезрението й, следователно изпълняваше задълженията си на компаньонка. Мадлин си пое дъх и смело изрече: — Татко още не е дошъл.
— Няма и да дойде, така че тръгвай.
— Откъде накъде? Ще се погрижа за сигурността на двете ни с Тамзин. Освен това имам всички причини да вярвам, че татко ще се появи. Дори е изпратил тиарата като залог. — Тя зачака Гейбриъл да каже нещо, да предразположи молбата й за помощ.
Той едва трепна с мигли.
— Глупаво, но не и изненадващо като се има предвид кой е баща ти.
— Не е редно да обиждаш татко. — Не че думите на Гейбриъл не бяха истина. Това бе причината да не се вслуша в гласа на мъдростта и да напусне Шалис Хол. Дори с нея папа неизменно се забъркваше в неприятности, а ето какви ги беше надробил, когато тя замина в чужбина!
— Моля за извинение. — Гейбриъл свъси вежди. — Ти не обиждаш моето семейство. И аз не бива да обиждам твоето.
— Никога не бих могла да обидя Джери. — Мадлин се усмихна на милия спомен. — Той беше очарователен.
— И млад. Много млад. Много глупав. — Гейбриъл толкова рязко смени темата, че беше очевидно: болката от загубата на Джери още беше прясна. — Вярвам, че щеше да ме помолиш за помощ.