— Принципите са си принципи. Не можеш да ги пренебрегваш, когато ти скимне. Иначе с нищо не си по-добър от Ръмбилоу.
Гейбриъл беше проучил нещата. Ръмбилоу никога не повтаряше определена измама. Изглежда той изпитваше удоволствие да изненадва жертвите си — и съдиите си. Подземният свят на Лондон и Ливърпул дори се гордееше с постиженията му — но го презираше. Понятието „чест между крадците“ не значеше нищо за Ръмбилоу. Той беше започнал кариерата си с подбрана група интелигентни крадци, които мамеха старите и беззащитните. Но след няколко години, когато вече имаше своя собствена шайка, той направи удар — невероятно голяма измама, която острига до кожа търговци и благородници. Вместо да разпредели печалбата, той измамил главорезите си, а когато силите на реда и закона се намесили, изчезнал с откраднатите стоки и остави съратниците си на бесилките или на заточение.
Макалистър знаеше това. Той беше проследил малцината оцелели, и от разговорите си с тях бе научил всичко, което имаше да се знае за мъжа, когото те наричаха Господаря.
Но нищо, казано от Макалистър, не можеше да промени решението на Гейбриъл относно Мадлин.
— Въпреки това ще се възползвам от нея. Нейната дума, че ще се ожени за мен се изправя срещу думата на баща й, че тя ще се ожени за Найт. Аз имам правото на Първия.
— Трябва да се засрамиш — скръбно изрече Макалистър. — Да се възползваш от жестоката цена, която една отчаяна млада жена е готова да плати, за да запази семейния завет.
— Ти сам не вярваш, че ще ме засрамиш, нали? — Гейбриъл не се срамуваше. Радваше се на падналата му възможност. — През всички тези години баща й е превръщал живота й в ад. Щом тази жена рискува всичко за него, и аз не мога да й попреча, тогава тя ще ми плати за безпокойствата и закрилата.
— Каква глупост.
— Навярно.
Гейбриъл си признаваше, че никога не е бил добър човек. Преди да срещне Мадлин, той беше фустогонец, зестрогонец и разгулник. След като я видя, всичките му дремещи амбиции се обединиха в една — да стане нейният мъж. Обаче откакто Мадлин си замина, той не се отдаде и за миг на някой от пороците, които така й харесаха в онази нощ.
Очевидно един презрителен поглед от прекрасните й очи стигаше, за да пробуди развратника в него.
Той щеше да я има и искаше тя през цялото време да знае, да мисли за това. Искаше непрестанната ерекция между краката му да е съпътствана от течен пожар между бедрата й. Искаше да знае, че ако плъзне глава под полата й и докосне къдрещите се косъмчета, ще открие, че са овлажнели от желанието й… по него. Следобед, когато я целуна, когато я вкуси, той едва се удържа да не я притисне към дървото и да я обладае, пък по дяволите всички останали.
Не го направи, защото беше твърде рано, а и мястото беше твърде публично.
— Ах, това ми се вижда хубаво.
Мина момент преди Гейбриъл да осъзнае, че камериерът му говори за шалчето, и още един, за да се погледне в огледалото.
— Наистина е хубаво. Подай ми жакета и ножа за ботуша ми. — Той вдигна пожълтялата ръкавица от скрина, поднесе я към носа си и подуши леката, застояла миризма на кожа и Мадлин. Усмихна се.
— Да вървим на бала.
13
Тамзин изтръгна четката от ръката на Мадлин.
— Въобще не ставаш за фризьорка!
Колкото и неприятно да беше, Мадлин трябваше да си съгласи. В простата си рокля от тъмен муселин тя се чувстваше висока и неелегантна в сравнение с Тамзин. Роклята на момичето от бял сарсанет с къса туника от бледорозов креп беше с къси ръкави и нисък корсаж, който изваждаше на показ възхитителния й бюст. Единствено обърканата руса коса разваляше цялостното впечатление, а Мадлин не можеше да стори нищо по въпроса. Тя не можеше да подреди собствената си коса, камо ли правата руса грива на момичето.
— Изглежда косата ти просто не желае да ми сътрудничи. Може би трябва да пробвам с машата… — Мадлин хвърли смутен поглед към металните щипци, които стояха върху горещата печка.
— Не! Видях какво направи с новата ми копринена рокля. Не ти позволявам да ме доближаваш с маша. — Тамзин въздъхна дълбоко и посочи столчето пред огледалото на тоалетката. — Седни. Ще ти покажа какво искам.
Мадлин се хвърли на столчето.
— Мразя неуспехите — каза тя. Като неуспеха от днешния следобед, когато тя не успя да убеди Гейбриъл да й върне тиарата.
— Но май ти се случват доста често.
Мадлин прехапа устни, за да не отвърне. Защо това, което при Елинор изглеждаше толкова лесно, при нея се оказваше толкова трудно? Тази сутрин Мадлин петнайсет минути се беше мъчила да запали огън в камината и накрая се наложи да повикат Зипора. Мършавата камериерка на лейди Табард не се хвана на оправданията й с уж мокрия кремък и успя да запали от първия опит. После се държа доста нагло.