— Не може аз да съм единствената, която се досеща, че ти си била причината за сцената на херцогинята в Алмак.
Мадлин не знаеше да отрече ли забележката, или да я отмине. В края на краищата ако баща й не се появеше до началото на играта — започваше да се притеснява, че още го няма — щеше да се махне оттук и мнението на Тамзин нямаше никакво значение.
Но после в светските кръгове щеше да се натъкне на Тамзин, на лорд и лейди Табард. Те щяха да я разпознаят. Щяха да разберат, че ги е направила на глупаци и щяха да се почувстват засегнати — особено Тамзин. При тази мисъл Мадлин се намръщи. Елинор я беше предупредила, че ще стане така, но кой да я слуша?
Отлично. Щеше да издири Тамзин преди евентуалната им среща и да й обясни всичко. Не — първо щеше да потвърди, че Джефи не е подходящ за неин съпруг. Щеше да уреди Хърт да й направи предложение — нямаше да е трудно, младокът беше увлечен, доколкото това бе възможно за член на фамилията Хърт. Момичето щеше да откаже, което подготвяше сцената за нови предложения и нови откази. Тогава Мадлин щеше да й намери подходящ партньор и да ги подбутне към брачния олтар. Тамзин щеше да забрави всякаква евентуална неприязън към нея и всичко щеше да свърши щастливо. Да, Мадлин добре оправяше живота на момичето.
Да можеше и своя живот да оправи толкова лесно. Така беше… преди да дойде на този прием. Сега отчаяно се нуждаеше от различен план за да си върне тиарата… не да отдаде на грях с Гейбриъл. Отново.
— Студено ли ти е? — загрижи се Тамзин. — Цялата си настръхнала.
— Някой върви по гроба ми — отвърна Мадлин със старото суеверие и още по-отчаяно реши, че й трябва план. Обаче след завръщането в имението не й остана никакво време, защото бе ангажирана с куп задачи: да приготви банята на Тамзин, да изглади балната й рокля (доста колебливо), да й помогне с обличането. Кога си почиваха компаньонките? Елинор нито беше яка като братовчедка си, нито толкова устата. Мадлин се намръщи още повече. Следващия път, когато говори с Елинор, ще й изнесе строга лекция за това колко е важно да не се престарава в изпълнението на задълженията си към нея.
— Ще спреш ли да се мръщиш? — сопна й се Тамзин. — Невъзможно е да те приготвя, когато гримасничиш така, а трябва да свършим преди…
— Тамзин Ивлин Мери Чарлфорд, какво правиш? — откъм вратата се разнесе ужасеният глас на лейди Табард.
В миг Мадлин затвори очи, за да ги защити от ослепителния тюрбан с украса от златни пера и също толкова безвкусната рокля, която придаваше на лейди Табард вид на огромна буца масло. Все пак тя откри, че ако присвие очи, матроната изглежда поносимо. Мадлин влезе в добре познатата си роля на херцогиня и й махна да влезе.
— Лейди Табард, моля ви, елате и вижте какво ми показа Тамзин. Най-невероятната… Ох! — Мадлин разтърка главата си там, където фуркетът бе забит с доста по-голяма сила от необходимото. — Това боли! — Тя улови погледа на Тамзин в огледалото и внезапно разбра, че лейди Табард може съвсем да не е възхитена от уменията на Тамзин.
Тамзин бодро завърши и показа на Мадлин, че е готова.
— А сега е твой ред да ми покажеш какви прически предпочиташ. — Мадлин стана от стола и Тамзин се плъзна на него, докато междувременно обясняваше: — Прощавай, че се залисахме мамо, но имаше една прическа, която исках да покажа на мис Де Лейси, а пък тя също иска да ми покаже една фризура.
— Залисахте? — Гласът на лейди Табард придоби пронизителна нотка. — Наистина сте се залисали. Наистина. — Тя се затича да изтръгне четката от Мадлин. — Мис Де Лейси няма да ти покаже никаква фризура. Тя дори своята собствена не може да направи. — Лейди Табард енергично среса косата на завареницата си и така здраво я прикрепи назад, че очите на Тамзин се опънаха.
— Мис Де Лейси носи косата си по италиански — разрошена и развявана от вятъра.
Мадлин не можеше да повярва, че Тамзин е способна на такива небивалици.
— По италиански? — Лейди Табард твореше чудеса с панделки и фуркети пред изумените очи на Мадлин. — Това е любезният начин да кажеш, че е приличала на плашило.
— Намирам този стил за привлекателен.
Лейди Табард грабна машата и за нула време оформи малки къдрички около лицето на Тамзин.
— Днеска, ако не беше бонето й, косата на мис Де Лейси щеше да се разпилее по гърба й.
Мадлин се съгласи със справедливостта на това твърдение, но си замълча.
— Ето. — Лейди Табард щипна бузите на Тамзин и я издърпа на крака. — По-чевръсто, момиче, взимай си ръкавиците и ветрилото, че вече закъсняваме — извика тя и я повлече към вратата.