— Представа си нямам — нетърпеливо отвърна Гейбриъл. — Тези глупачки не ме интересуват. Интересуваш ме само ти.
— О. — Устните й оформиха думата, но не й стигна дъх да я изговори. Смяташе да го подразни, а с обичайната си целеустременост той я хвана в собствения й капан.
Доволен, че я е накарал да млъкне, Гейбриъл продължи:
— Вярвам, че потуших слуховете. Уверих мосю Вавасьор, че съм бил сгоден за херцогинята и със сигурност мога да я разпозная. — Той вдигна монокъла си и на пръв поглед се вгледа в танцуващите, но Мадлин знаеше, че цялото му внимание е насочено към нея. — Разбира се, не отрекох, че си херцогинята. Само казах, че щях да разпозная херцогинята. Храня надежди, че той няма да схване различието.
— Защото за теб лъжата е недопустима — саркастично подметна тя.
Той отново вдигна монокъла си и го насочи към нея.
— Да. Недопустима е.
Мадлин отново си спомни, че желае услуга от него. Трябваше да е мила въпреки провокациите му.
Очевидно Гейбриъл прочете мислите й, защото попита без да трепне:
— Колко мъже целуна, докато беше в чужбина?
— Шшт! — тя погледна девойките и матроните, които седяха пред тях и си шепнеха бясно. — Репутацията ми ли се опитваш да съсипеш?
— Съвсем не. Въпросът ми е разумен.
— И защо мислиш, че съм целувала когото и да е? — Възмущението надви на здравия й разум.
— Познавам те. — Той провеси монокъла на сребърната му верижка. — Колко мъже целуна, докато се опитваше да изтриеш вкуса ми от устните си?
— Много. — О, той беше толкова суетен. — Имам мъж във всеки град.
— О, Мадлин.
Недоверието му я вбеси.
— Наистина. Така е. Ти не си единственият, на който му харесва да ме целува.
— Повечето мъже са твърде уплашени от теб, за да опитат. — Той залюля монокъла си напред-назад, напред-назад. — Колко мъже целуна?
Хипнотизирана, тя се втренчи в равномерното движение.
— Десетки.
Той размаха пръст под носа й. Значи беше прекалила с числото.
— Десет.
— Така е по-добре.
Не знаеше защо си дава труд да лъже, като се изключи че… мразеше тази негова увереност. Трябваше да прекрати разговора, а той бе упорит като булдог и нямаше да я остави на мира, докато не научи истината. Тя изяде една ябълкова паста, изтръска трохите, полепнали по пръстите й, и вирна брадичка.
— Петима.
— Петима мъже? Това ли е цялата истина?
За момент закачливият му тон я върна във времето, когато бяха безумно влюбени — и каквато глупачка си беше, дощя й се това време пак да се върне.
— Четирима мъже и половина.
— Джудже ли си целувала? — Смехът му сякаш бе ръждясал от неупотреба.
— Онова беше само половин целувка. Накарах го да спре. Не ми хареса. Имаше лош дъх и скоро беше пушил.
— Горкичката — изтананика Гейбриъл.
Не че наистина я окайваше. Широките му, гладки устни се усмихнаха, очите му бяха зелени като дърветата и погледът му я замая, омаломощи. Как го правеше? Как успяваше да я направи глуха за здравия разум?
— А с колко мъже си спала? — Тонът му беше шокиращо нагъл.
— Нахалник!
— С колко?
Само с няколко думи Гейбриъл пробуди страстта у нея и руменина заля страните й. Мадлин остави чинията на пода, изправи се и се престори, че червенината е резултат на този „пропуск“.
— Матроните ни гледат и клюкарстват.
— Отговори ми и те оставям на мира.
Как може да си е въобразявала, че е влюбена в този отвратителен тип? Един паникьосан поглед към дамите потвърди, че те са скандализирани.
— Николко. Елинор не би ми дала. — Мадлин не искаше никой друг, но нямаше да признае това на Гейбриъл.
Очевидно не беше и нужно.
— Твоята собствена придирчивост е свършила работата.
Трябваше да открие как да се докопа до тиарата. Внезапно й хрумна един дързък план. Дали не можеше… но не. Беше опасно.
Отново погледна Гейбриъл. Той беше опасен. Седнал на стола с лице към нея, кръстосал крак на коляното. Разкошният тъмен плат на сакото му разкриваше тези широки рамене, този тънък кръст. Красив, смел и невероятно, несравнимо желан.
Да, трябваше да се добере до тиарата без неговата помощ, и щом единственият начин, по който това можеше да стане, беше кражбата — добре, щеше да краде.
— След онази нощ с теб наистина съм придирчива.
Гейбриъл въобще не изглеждаше впечатлен от сразяващия й отговор.
— Значи си се целувала с четирима мъже и половина, не ти е харесало и не си била склонна да преспиш с който и да е от тях. Човек би могъл да предположи, че увлечението ти по мен още не е стихнало.
— Също така човек би могъл да предположи, че заради теб съм се наситила на мъжете до края на живота си — отвърна тя. — Ти си като дете — импулсивен, безотговорен…