На Мадлин й стана неудобно, защото Елинор никога не беше изразявала гласно задръжките си.
— Прости ми, отношението ми към теб е било ужасно.
— Не си прося извинение, просто ти обяснявам защо според мен трябва да потърсиш лорд Кемпиън и да му поискаш помощ.
— Не. — Елинор не знаеше цялата истина, в противен случай нямаше да настоява за подобно нещо. — Нищо не мога да искам от него. Лорд Кемпиън да има много здраве.
— Искрено му го желая.
— Ще се оправим сами. — С мислене за Гейбриъл до никъде нямаше да я докара. Мадлин опря ръце на масата и се загледа в огъня. — Папа трябва да плати десет хиляди долара или еквивалента им като залог, а той е запазил само едно нещо.
— Кралската тиара! — Самообладанието на Елинор се пропука.
— Майка ми го накарала да се закълне, че ще я запази. — Мадлин постави длан върху раненото си сърце. — Не мога да го оставя и нея да пропилее. Просто не мога.
— Разбира се, че не. — Подкрепата на Елинор беше незабавна и решителна. — Ще направим нещо, за да го спрем — заяви тя и седна на ръба на пейката.
— Да. — Мозъкът на Мадлин фабрикуваше план след план. — Но мистър Ремингтън Найт ме очаква и ще вдигне страхотен скандал, ако не се появя в уреченото време.
— Ще успееш ли да го убедиш в неудачността на тази женитба?
— Умея да убеждавам. Ще бъде проява на малодушие да не опитам.
— Аз… бих могла да замина преди теб и да опитам да те извиня.
Мадлин добре познаваше ненавистта на братовчедка си към самостоятелните пътувания. Елинор мразеше запознанствата с нови хора. Но преди всичко мразеше скандалите, а най-вероятно мистър Найт щеше да й спретне доста противна сценка.
— Много смело от твоя страна, мила — заяви Мадлин с искрено възхищение — но може да ми се наложи… Вдъхновението пламна толкова внезапно, че Мадлин подскочи рязко и за малко не скъса шнуровете на корсета си. — Не! Не! Нищо подобно няма да правиш!
— Мисля, че се налага. — Елинор изправи рамене. — Обещавам да дам най-доброто от себе си в тази мисия. Направила си ми толкова добрини.
— И ще ти направя още. — Мадлин едва дишаше от вълнение. — Ще те направя херцогиня.
3
Елинор бавно се надигна от пейката.
— К-какво?
— Ще отидеш в Лондон на мое място — като мен.
Елинор политна назад и за малко не падна връз пейката.
— И да се представя за теб — Мадлин де Лейси — пред мъжа, за когото ще се омъжиш? И какъв е смисълът от това? Абсурд!
— Напротив, не е абсурд. — Мадлин ентусиазирано прегърна братовчедка си. — Приличаме си, а аз отсъствах от обществото почти четири години.
— А аз никога не съм била в обществото и ми липсва дързостта да изнеса този маскарад на раменете си — рязко отвърна Елинор.
— Просто трябва да задържиш мистър Найт за няколко дни, докато успея да откажа татко от безумния му план. — Мадлин виждаше, че увещанията й не вършат работа пред Елинор, но трябваше да я убеди. — Ще бъдеш херцогиня за чудо и приказ. Обноските ти не само че са безукорни, но са и много по-добри от моите.
— Аз съм ужасна страхливка — възрази Елинор. — Езикът ми се връзва с мъжете.
— Глупости. Само се нуждаеш се от малко практика.
— Практика? Когато трябва да разговарям с мъж, започвам да пелтеча като малоумник. А тъй като мистър Найт смята, че ще се жените, той може би ще… флиртува.
— И, боя се, далеч не само това. — Мадлин улови китката на Елинор, която опита да се измъкне. — Недей, само се шегувам. Просто трябва да го погледнеш с тия твои сини очи и ще го въртиш на малкото си пръстче.
— Сега кой говори глупости? — Елинор въздъхна. — Това ли ще кажеш, когато дойдеш в Лондон — че е било шега? Мистър Найт ще бъде бесен при това оскърбление.
— Но не толкова бесен, колкото ако не се покажа. Пък и едно приключение ще ти се отрази добре.
Елинор зачупи дългите си, тънки пръсти:
— Няма да знам какво да правя.
— Когато те обземе съмнението, ще се замислиш: „Как би постъпила Мадлин в тази ситуация?“ И действаш.
— Не мога… Ами ако някой от комарджиите на приема се върне в Лондон и ме изобличи като самозванка?
— Искаш да кажеш, че ще изобличи мен. Ще те изпратя в каретата с Дики Дрискол и слугите. Ще бъдеш разкошна!
— Дики Дрискол няма да се съгласи.
— Дики Дрискол ще изпълнява нарежданията ми.
— Нямам какво да облека.