— Защо го правиш? Мислиш ли, че така ще те харесам повече? — попита Мадлин.
— Не ми пука дали ме харесваш или не. Правя го за себе си. За мое собствено удоволствие. — В мрачната му усмивка имаше хумор. — От теб се иска да лежиш кротко.
— Да — прошепна несигурно тя.
— Нима? — Той се извисяваше над нея, притискаше я към колоната. — Ще можеш ли? Да лежиш там, докато аз се забавлявам с теб, а после да станеш и да си гледаш работата, сякаш онова, което съм правил с тялото ти, няма значение?
Тя бавно и мъчително си пое дъх. Как го мразеше!
За този мъж бе мечтала, копняла, плакала. Сега той беше тук и я принуждаваше да се подчинява на желанията му, а тя искаше да се радва. Да се радва, защото по-късно в името на семейната чест тя трябваше да лъже себе си, че докосването му я е омърсило.
Но той я познаваше прекалено добре. Знаеше точно как да срине защитните й прегради и да я изправи лице в лице с истината.
Пръстът му проследи брадичката й, плъзна се надолу, по сънната артерия, и спря на гърдата й.
— По-прекрасна си отколкото в спомените ми. Кожата ти блести като сатен. Тялото ти е великолепно. — Пръстите му погалиха един копринен кичур. — Колко недоверчиво ме гледаш само. Ще се наслаждавам да прогоня тази предпазливост. Каква наслада ще изпитам с теб!
18
— Аз не съм някакво си блюдо, поднесено да удовлетвори изтънчения ти вкус. — Смели думи, които не значеха нищо.
— Не само че си, но по своя собствена воля се намърда в подноса ми.
Мадлин не искаше да гледа Гейбриъл, да показва с нещо, че признава съществуването му, но някак си погледите им се сключиха. Той бележеше съзнанието й точно както тялото й, а тя отлично знаеше, че я подлага на изпитание, чакайки отказа й. А как искаше да отхвърли претенциите му и така да защити себе си, трудно извоюваното си спокойствие и моралната си неприкосновеност.
Но това беше гласът на разума. Тялото й нямаше морал, нямаше разсъдък. Тялото й го искаше без да се интересува от бъдещия й душевен мир или от положението й в обществото.
Точно сега Мадлин чуваше единствено гласа на тялото си.
Гейбриъл махна пръста си.
— Такова мълчание. Обикновено имаш какво да кажеш.
— Аз съм дама. Не използвам нецензурен език дори с негодник, който си го заслужава.
— Мога да те опровергая. — Той отиде до раклата със стъклените шишета и взе да ги души. — Използвала си нецензурен език, за да ме обиждаш. Затова е малко късно да се правиш на света вода ненапита. Казвай каквото ти е на сърце. Ще го понеса.
Гейбриъл изля малко от съдържанието на едно шише в ръката си, кимна доволно и постави блестящата зелена бутилка на нощното шкафче. Ръката му дръпна кувертюрата надолу и разкри завивките — чисти, изгладени и опънати на дюшека.
— И да исках, не можех да намеря по-добро място за прелъстяване. Но дори ти трябва да признаеш, че няма как да съм го планирал. — Й без друго тихият му глас се превърна в шепот. — Дори и аз не съм си представял, че ще опиташ подобно безумие: да крадеш тиарата от професионални крадци.
— Ако не бях аз, щеше да се озовеш сам тук. Какво щеше да ти се случи тогава?
— Щяха да ме убият — делово отвърна Гейбриъл.
Мразеше го — но искаше да остане жив, за да продължи да го мрази. Побиха я тръпки при мисълта, че този бликащ от енергия мъж сега можеше да е студен и бездиханен. Той видя ужаса й.
— Трябваше да си тръгнеш този следобед, докато все още имаше възможност. Тези мъже са мошеници, изнудвачи, крадци, които са убивали и ще убиват, за да защитят долните си планове. Сега Ръмбилоу няма да те пусне. Не и след като те е видял с мен. Сега той знае — или си мисли, че знае — че с теб сме отчаяно влюбени.
— Или отчаяно похотливи. — Гласът й беше студен и ясен.
— Определено сме похотливи. — Гейбриъл измъкна тясно, блестящо острие от ръкава си и един по-дълъг нож с дръжка от ботуша си, и внимателно ги постави на масичката край леглото. Двете хладни оръжия бяха дълги и сияеха със злокобен блясък, а Гейбриъл определено знаеше как да борави с тях.
Той седна на стола и си свали ботушите.
Мадлин не знаеше какво се очаква от нея. Да се съблича ли? Да го гледа ли? Или да размишлява как се беше стигнало до този момент?
Не за бога, не и последното. Подобна гадост щеше да я доведе до самообвинения, а тя винаги се стремеше да ги избягва.