— Седни. — Той неотклонно продължи да я гледа в очите. Оказа натиск върху раменете й, заставяйки я да седне на леглото. Тя кацна на ръба на дюшека и се зачуди каква лудост я бе довела тук. Беше гола — е, почти. Той беше гол — напълно. Свещите пръскаха сияние, чаршафите бяха хладни, а тя имаше да изплаща дълг. Дълг, който още не бе натрупала.
Гейбриъл се усмихна и размачка схванатия й врат — сякаш съчувстваше на незавидното й положение, когато той я беше докарал дотук!
— По корем.
— Какво?
— Искам да легнеш по корем.
Устата й зина грозно, очите й се оцъклиха.
— Но аз… мислех, че ти ще… — Това е възможно, дори когато си по корем.
В главата й забушува трескава дейност, докато тя мислено се опитваше да скачи въпросните органи от тази позиция.
Гейбриъл вдигна шишето, което бе оставил до леглото, и изля в дланта си малко от прозрачната течност.
Мадлин гледаше като хипнотизирана и не разбираше нищо — какво прави той, какви са плановете му, какво става. И което беше по-лошо, за него тя беше като отворена книга. Къде беше справедливостта, питаше се тя.
Той поднесе ръце към носа й.
— Харесва ли ти?
Сладкият мирис на гарденията. Успокояващият аромат на розмарина.
— Много.
— Легни — повтори той. — По корем.
Нямаше значение дали ще се подчини или не — или…? Щеше да направи всичко възможно да се дистанцира от акта, да прояви безразличие и непукизъм.
Обаче докато се изтягаше първо настрани, а после с лице към дюшека, тя внимаваше да не покаже твърде много от тялото си.
— Идеално — промърмори Гейбриъл като познавач. Гласът му я окъпа като топла вода.
Мадлин не бе наясно какво очаква, но то определено не беше ръцете му, ухаещи на розмарин и гардения, нежно да обгърнат раменете й, за да прогонят напрежението от тях. Когато той започна да масажира врата й, тя се изправи на лакти.
— Не трябва ли да го направим най-сетне?
— Толкова ли желаеш да те направя своя, скъпа? — Без да крие смеха в кадифения си глас, Гейбриъл отново я бутна на дюшека. — Този път аз определям правилата.
— Хмм. — Така да бъде, но нямаше да й хареса.
Обаче й хареса. Пръстите му масажираха кожата й, отначало нежно, а после по-усърдно, и прогониха напрежението от тялото й. Тя се опита да остане безчувствена, но Гейбриъл не бързаше докато разтриваше ръцете й — от раменете до китките, дланите и пръстите. Когато свърши, той нежно целуна всеки пръст поотделно.
Мадлин не знаеше какво да мисли… или дали мозъкът й още помни как се мисли. Въздухът, който вдишваше дълбоко, беше наситен с аромата на билки и цветя. Гейбриъл се отнасяше грижовно с всяка частица от прелестното и тяло. Откри възела на напрежението под черепа й, тя изстена, когато ръцете му сътвориха чудо, учейки я как да забрави всичко, освен удоволствието на момента.
Той се приведе толкова близо над нея, че устните му докоснаха ухото й.
— Хареса ли ти?
— Ммм. — Мадлин се опита да отвори клепачи, да се осъзнае, но ръцете му продължаваха да се движат по нея. Намираха всеки прешлен надолу по гръбнака й, докосваха всеки мускул, облекчаваха всяко напрежение. Когато той преметна крак над нея, тя би трябвало да изпита възмущение, но беше толкова отпусната, че само въздъхна.
Гейбриъл продължаваше надолу по тялото й и хлъзгавите му от маслото ръце се плъзнаха по фините косми, покриващи кожата й. Той раздели краката й с коляно, докато ръцете му обгърнаха талията й, а палците му започнаха да я размачкват.
Мадлин отметка глава от възглавницата, пое си дълбоко дъх и… замръзна, когато палецът му се плъзна в гънката на дупето й. Маслото улесни пътя на пръста му, но Мадлин съвсем не беше улеснена от това шокиращо интимно и преднамерено докосване. Великолепното чувство на отпуснатост се замени с борба за спокойствие. За сигурност.
— Прекрасно — измърмори Гейбриъл. Двете му ръце обхванаха дупето й и го стиснаха сладостно. Веднъж. Два пъти. Отново и отново в бавен ритъм.
Мадлин не разбираше защо и как, но усещането я накара да извие хълбоци нагоре, да се отрие в нещо… и тя се отри в него. Устните й се отвориха и от тях излезе задъхано стенание, цветето на възбудата й разцъфваше.
С едната си ръка Гейбриъл продължи да поддържа ритъма, а другата му ръка откри входа към тялото й и го заобиколи с пръст.
Очите й се отвориха широко и с нечленоразделен писък тя скочи от леглото.
Гейбриъл отново я накара да седне и пръстът му отново се завъртя около малкия отвор, дразнейки нервните окончания, пробуждайки желанието във всяка частица от тялото й, на места, където Мадлин не си бе представяла, че е възможно то да съществува.