Тъкмо когато почваше да се съвзема, трепереща, на път за върха… ръцете му се плъзнаха надолу и започнаха да масажират бедрата й.
Тя не можеше да се движи и едва дишаше. Объркването й беше толкова силно, че изпитваше почти физическа болка. Но какво можеше да каже? Гордостта не й позволяваше да признае, че е била толкова близо до ръба. А и той вероятно знаеше… разбира се, че знаеше. Но молбата й да я доведе до края би значела победа. За него.
Никога. Никога.
Междувременно ръцете му разтриваха мускулите на бедрата и. Той свали копринените й чорапи, за да се заеме с прасците й. Въпреки номера, който й беше погодил, тя пак се отпусна. Пълна глупост, защото смътно осъзнаваше, че светлината облива стаята и Гейбриъл може да я гледа между краката. Мадлин трябваше да бъде по-скромна. Трябваше да… но сега едното й стъпалото беше между ръцете му, които нежно го масажираха. Отначало усети гъдел, но той бавно прогони умората от дългото ходене, и когато привърши с второто стъпало, всякаква скромност й беше напълно безразлична.
Толкова безразлична, че когато Гейбриъл я обърна по гръб, тя се претърколи без да помисли за гледката, която се открива пред него.
— Прекрасно — отново одобри той.
Тя пламна от топлия му глас… и от докосването му.
Той разтри краката й със същото божествено внимание към детайла.
Но въпреки че тялото й беше съвсем отпуснато, едно друго усещане си проправи път в нея. Очакване.
И преди я беше докосвал между краката. Щеше ли пак да го направи? Тя не го искаше, разбира се. Обаче щеше да изкрещи високо недоволството си, ако той се оттеглеше преди да й е доставил същото удоволствие.
Но нямаше как. Това би било бъде предателство към самата нея.
Тя надзърна изпод притворени клепачи и видя как той отново напълни шепата си с масло.
За пръв път й се струваше толкова красив: светлината се отразяваше в тъмнокестенявата му коса, очите му блестяха напрегнато, докато той стопляше маслото в горещите си длани. Гейбриъл я обкрачи и златното сияние на свещите окъпа изваяните му мускули.
Когато го погледна, тя не видя опасността и заплахата. Видя единствено обещанието за удоволствие. Ама че глупост, все едно да се взре във вълк и да види не блесналите зъби или острите нокти, а грациозният красив хищник — и да си въобрази, че може да го опитоми.
Беше загазила.
Той вдигна поглед.
Мадлин незабавно затвори очи и се престори, че въобще не ги е отваряла.
Той протегна ръка и размаза маслото по корема й, по талията й.
Мадлин потръпна от облекчение, примесено с адско разочарование.
После дланта му се плъзна близо до мястото, което копнееше за докосването му.
Сърцето й ускори ритъма си.
Пръстите му се заровиха в триъгълника от къдрави косъмчета.
Тя изгаряше от нетърпение.
Той нежно погали процепа и гальовно го задържа отворен с два пръста.
Тя стисна чаршафите, за да не почне да го умолява. Да изпроси от него… повече бързина. По-интимна ласка.
Мили боже, само това не. Мадлин се опита да изтрие мисълта от съзнанието си, боейки се, че той някак си ще й се подчини.
Но това не стана. Вместо това той отново погали входа към тялото й, сякаш го подготвяше за проникване.
Мадлин усети как дълбоко в утробата й се заражда някакво напрежение, как тялото й се приготвя за отдаване. Но тя искаше повече, искаше нещо по-различно. Трябваше да се пребори със себе си, за да не му покаже къде точно да я докосне… и тогава той я докосна точно там.
Тя изстена — пронизителен, жален звук, който разкриваше толкова много. Хълбоците й се замятаха. Тя искаше… о, боже, колко го желаеше!
И той удовлетвори желанието й… почти. Погали я — дълго, бавно движение, което опъна кожата й — но не докосна пъпката на женствеността й. Още не.
Тя бясно се замята върху чаршафите, мъчейки да се отскубне… да се притисне към… но той затискаше едното й бедро и контролираше движенията й с теглото си. С ръката си.
Цялото й негодувание изплува на повърхността и тя се протегна, за да сграбчи мъжкото му достойнство, което стърчеше сред гнездото кафяви косми на слабините му.
— Дяволите да те вземат! Аз…
— Не. Аз. — Той улови ръцете й, постави ги отстрани на главата й и се облегна над нея. — Това е за мен, забрави ли? Правим каквото аз искам. Ти ми се подчиняваш само за да си върнеш тиарата, нали?
Мъглата на удоволствието се поразсея. Кожата й настръхна, дробовете й горяха.
Чу думите му и знаеше какво има предвид. Мразеше го. Ама го мразеше. Мразеше тези зелени очи, сега сиви и напрегнати. Мразеше как си служеше с тялото си, простряно над нейното, за да я доминира. Мразеше силата, която я приковаваше към леглото, когато би предпочела да стане и да си тръгне, защото предпочиташе въоръжените главорези в коридора пред този мъж.