Тогава защо още не го беше направил? Защо не беше задигнал парите насила и не беше изчезнал?
Защото искаше да заблести, да увековечи легендата за Господаря.
Доволен от обяснението си на Ръмбилоу и мотивацията му, Гейбриъл се върна при леглото и се втренчи в Мадлин. Не можеше да стори нищо, за да се измъкнат оттук. Ръцете му бяха вързани.
Така че… той захвърли панталоните и се вмъкна при нея в леглото.
Преди играта им да свърши, той щеше да разпали у нея такава силна любов, че тя просто да не може без него — все едно какви предизвикателства й отправя. Все едно какви омразни неща я принуждава да върши.
Все едно какво.
Точно преди зазоряване Гейбриъл събуди Мадлин, като й прошепна на ушенце:
— Още един път.
Тя се гушеше в голото му тяло, гърбът й опираше в гърдите му. От него се излъчваха топлина и сила, които, в съненото й състояние, го правеха неустоим за нея. Мъжествеността му се притискаше в дупето й. Мадлин се пресегна и погали твърдата му дължина.
Той улови ръката й.
— Не така. Лице в лице. — Той я търколи по гръб и се наведе над нея.
На светлината на свещите, с разрошената си коса и клепачи, натежали от съня и страстта, този мъж предизвика слюнкоотделянето й.
— Искам да знаеш на кого се отдаваш — прошепна той точно преди да я целуне. — Искам да виждаш лицето ми.
— Съмна се — каза Гейбриъл, докато завързваше панделките на бонето под брадичката й. — Ще се промъкнем обратно в имението и никой няма да узнае какво се случи.
Тя недоволно плъзна поглед по него — напълно облечена и уверена.
— С изключение на Ръмбилоу?
И в най-дивите си фантазии той не може да си представи какво се случи наистина. — Гейбриъл плъзна палец по долната й устна.
— Не се цупи, Мади. Никога няма да издам с какво ме дари през изминалата нощ.
— Ръмбилоу ще знае. — Тя вдигна кадифения кобур, завърза дългите панделки на няколко ката, и му придаде вид на дамска чантичка.
— Ръмбилоу няма да ни създава проблеми. В коридора няма никой. Можем да си вървим.
— Но ти ще знаеш. — Гадеше й се при тази мисъл.
— Няма как. — Както винаги Гейбриъл пристъпи твърде близо и се втренчи право в очите й, изисквайки вниманието й, когато тя не би желала нищо повече от това да е далече от него. — Аз не съм някакъв закоравял комарджия, попаднал в клопката на играта. Играя само за каузата, в която вярвам, и винаги играя за победа.
Причерняваше й от изтощение. Твърде малко сън и твърде много вълнения.
— Какво се опитваш да кажеш?
— Ти решаваш. — Той измъкна една дамска ръкавица от джоба на жакета си. — Познаваш ли я?
Мадлин я позна и се шокира. Отпусната, пожълтяла от времето, символ на един невероятен миг от живота й.
— Това е твоята ръкавица. Ти ми я даде. Каза, че понеже не можеш да ми дадеш ръката си, би трябвало да задържа ръкавицата като символ на любовта ти. — Той претегли тежестта й в ръката си. — Оттогава винаги я нося с мен.
Мадлин тихо простена от болка. Гейбриъл й напомни за собствената й низост. Би предпочела да се направи, че онзи момент въобще не се е случвал. Моментът, в който бе нарушила обета си.
— Онази нощ, когато отнех девствеността ти, те предупредих, че аз няма да се върна при теб, че ти ще се върнеш при мен.
Какво й казваше? За какво говореше?
— Тази нощ… тази нощ беше откровение. Не се брои в моя или в твоя полза. Но оттук насам ще чакам да се върнеш.
— За да платя дълга си?
— Не се прави, че не ме чу снощи. Няма дълг. — Той натисна брадичката й. — Искам да се върнеш при мен. Защото ти искаш. Защото се нуждаеш от мен. Защото ме обичаш. — Той бавно я погали по лицето и се отдръпна. — Върни се при мен.
21
Следващия следобед Макалистър, с поднос в ръка, спря и погледна Мадлин.
— Виждам защо не си комарджийка.
Тя спря да крачи.
— Не разбирам за какво говориш. — Тя отново започна да крачи, тъй като не я свърташе на едно място. Краката й протриха пътека в килима на всекидневната, докато съзнанието и се луташе между това, което ставаше точно сега в игралния салон на вдовишката къща и това, което се беше случило снощи.
— Нямаш лице на играч — обясни й Макалистър.
Отчаяна и несигурна, Мадлин продължаваше да си мърмори нещо под носа. Тя погледна към подноса и разбра, че чиниите са мръсни, а сребърните прибори — използвани. Погледна през прозореца, откъдето вдовишката къща ясно се виждаше.