Гейбриъл наплиска с вода лицето си и се замисли за предстоящото събитие. Разиграването на тиарата му беше дало възможност да разгадае стратегиите на останалите играчи. Лорд Ачард беше импулсивен и се надяваше най-вече на късмета си. Мистър Грийн беше точен и внимателен с картите — подреждаше ги в низходящ ред отляво надясно. Мистър Пейборн беше добър играч с невероятно лош късмет, но късметът беше нещо непостоянно. Трябваше да внимава с мистър Пейборн.
А Ръмбилоу… Ръмбилоу си го биваше. Той беше най-добрият играч сред тях. Може би защото не се интересуваше дали печели или губи. Така или иначе щеше да задигне парите.
Гейбриъл натопи кърпата във водата, насапуниса я и изтърка врата, лицето и мишниците си. Най-накрая я прокара и по гърдите си.
Сто хиляди лири. Годишният доход на Гейбриъл беше една десета от това, а той минаваше за богат.
Изплакна кърпата и отми сапуна. Хладната вода успокои горещата му кожа и мислите му неизбежно се устремиха към Мадлин.
— Даде ли тиарата на Мади, Макалистър?
— Да. Занесох я в спалнята, която дели с онова младо момиче.
— Момичето беше ли там?
Макалистър пое умивалника, изля го през прозореца и го напълни с чиста вода.
— Само нейна светлост — отвърна той, докато го поставяше пред господаря си. — Ще желаете ли да ви обръсна?
Гейбриъл разтърка с пръсти наболата си брадичка.
— Май да. Доста време ще мине преди следващото бръснене.
— Предполагам, че ще искате гореща вода?
Естествено, че искаше, но Макалистър никога не успяваше да донесе навреме от кухнята.
— Зарежи водата. Какво ти каза, когато й даде тиарата?
— Благодари ти.
Гейбриъл кимна и за момент се зачуди дали може да заключи бившата си годеница в онази спалня, където тя щеше да бъде в безопасност. Но не. Тя бе умна. Щеше да открие път за бягство.
— Узряла е малко от последния път, когато тичаше подире й — съобщи Макалистър, когато допря бръснача до бузата му.
Гейбриъл се обърна към камериера си, зашеметен от признанието му.
— Нима я одобряваш?
Макалистър направи раздразнена гримаса.
— Не съм казвал подобно нещо. Ама е смела за жена. Не е разумна, но е смела.
— Хмм. — Снощи Гейбриъл й постави ултиматум. Ще се върне при него, или пак ще се опита да избяга?
Нямаше повторно да допусне такова малодушие. Ще я проследи и ще я върне, влачейки я за косата — закле се Гейбриъл — макар че това щеше да обезсили искането му тя да се върне при него. Той се усмихна кръвожадно. Блъфираше, разбира се. Щеше да й замае главата по всеки възможен начин, но само ако тя захвърлеше фалшивата гордост и проклетата си независимост, за да се върне при него по своя воля, за да е сигурен, че вече няма да се разделят.
Макалистър извади дрехите на господаря си и скри ножа, за да не се вижда.
— С обучение и здрава дисциплина от нейна светлост ще излезе приемлива съпруга.
— Голям експерт си се извъдил, стар ерген такъв! — смехът на Гейбриъл прозвуча странно, сякаш бе забравил да се смее.
— Като теб, млади глупако. — Но Макалистър беше развеселен, или поне развеселен доколкото е възможно за един начумерен шотландец.
Гейбриъл застана пред умивалника и отново се наплиска. После се погледна в огледалото над масичката, насапуниса брадичката си и вдигна бръснача.
— Ако Ръмбилоу ни заключи във вдовишката къща, защото подозирам, че това е планът, когато му дойде времето, ще дам сигнал с огледалото.
— Ще бдя — отвърна Макалистър и краткото му веселие внезапно секна.
— Вземи коня ми. — Гейбриъл опъна кожата си и прокара бръснача надолу по бузата и по челюстта си. — До Ринейтхед, където е разположен гарнизонът, има двайсет мили. — Той потопи бръснача във водата, за да го изчисти от пяната и косъмчетата.
— Ще ги доведа, а също и вашите хора.
— Почти свърши, друже. — Гейбриъл улови погледа на Макалистър в огледалото. — Почти го пипнахме.
— „Почти“ е най-страшната дума в човешкия език — намусено отвърна шотландецът.
На вратата се почука колебливо.
Двамата мъже се спогледаха предпазливо. Гейбриъл хвана бръснача като оръжие и махна на Макалистър да отвори вратата. Макалистър едва я открехна.
— А, ти ли си била. — Той отвори по-широко. — Момата е — изрече той с явно отвращение.
Мадлин влезе в стаята.
Гейбриъл остави бръснача на масата. Сякаш я беше извикал със силата на мисълта си.
— Отивам за гореща вода. — Макалистър се изниза и затвори вратата след себе си.
Гейбриъл въобще не забеляза, че слугата му го няма.
Мадлин беше красива жена, да я вземат мътните. Висока, пищна, със силни голи ръце и кожа като каймака на кафето. Днес косата й беше прибрана, но той помнеше колко често я виждаше разпиляна по раменете й в последните два дни, а снощи белите чаршафи бяха покрити с черните като нощта кичури. Очите й, големи и сини, бяха обрамчени с мигли, също черни като нощта.