Силното й, ъгловато лице не би могло да се нарече красиво, господарката му беше твърде жизнена, твърде пряма. Но устните й навеждаха един мъж на много мисли, най-вече за порочни, сладострастни забавления. Тя носеше тъмносиня рокля, която очертаваше голите й крака, милвайки ги с пръстите на любовник. Под тънката коприна виждаше мястото, където бедрата й се сливаха в триъгълното възвишение. Ръкавиците й от блестящ бял сатен стигаха до лактите, но прелестната им кремавост беше нищо в сравнение с голата до раменете кожа. Когато погледът й се спря на голите му гърди, Гейбриъл усети омекване в областта на коленете и втвърдяване в областта на слабините. Две доста приятни усещания, които изпитваше единствено в присъствието на Мадлин.
За какво беше дошла? За да му благодари лично? Гейбриъл се сещаше за един много приятен начин, по който тя можеше да му се отплати. Или щеше да настоява да съсипе Ръмбилоу с негова помощ? Не беше познала. Мадлин сякаш се стремеше да избегне погледа му, което за него се оказа неустоимо предизвикателство.
— Добре дошла — поздрави я той. — Не очаквах, че толкова скоро ще се върнеш при мен.
Погледът й се стрелна към него. Изражението й беше леко виновно.
Съвсем не беше лесна тази Мадлин.
— Може би идваш да ми кажеш, че ще се вслушаш в съвета ми да си тръгнеш?
— Не! Защо да постъпвам така, след като бе толкова добър да ми спечелиш тиарата?
— За да си на сигурно място, когато куршумите започнат да прехвърчат? — Гласът му беше натежал от логика и Гейбриъл се обърна към огледалото, за да не й набие — буквално — здрав разум в главата.
Тя вдигна изненадано вежди, после ги навъси.
— Дотам ли ще се стигне?
Той насапуниса останалата част от лицето си и бръсначът влезе в действие.
— Съмнявам се, че Ръмбилоу покорно ще се съгласи да влезе в затвора, да бъде изправен пред съд и да увисне на бесилото.
— В такъв случай не мога да те изоставя.
Защо беше дошла?
— Ситуацията е под контрол — каза той.
— Тогава няма проблем ако остана, нали?
Ах. И тя си имала логика. Преди да отвърне остро, Гейбриъл чу, че ключалката стърже. Той се завъртя и видя как тя издърпва ключа и го поставя на нощното шкафче. Гейбриъл се вцепени от изумление.
— Ти да не ни заключи?
— Колко си прозорлив. — Тя се приближи към него. — Бръснеш се.
— Колко си прозорлива. — Той се извърна, видя отражението й в огледалото и се зачуди какво търси при него. Беше ги заключила. Защо й е да ги заключва? Вариантите бяха малко. Или щеше да го убие, или да му се разкрещи, или… да го люби.
Разбира се, Мади можеше да е намислила някакъв шантав план, който не беше по силите на мъжкия му мозък — и случаят най-вероятно беше такъв.
Мадлин гледаше с нещо като възхищение как Гейбриъл бръсне бакенбардите си и когато той подсуши лицето си, тя бавно протегна ръка и прокара пръсти по гладката му сега буза.
Мътните го взели. Той отново я желаеше. Искаше нещо повече от докосването й върху лицето си. Искаше ръката й да погали гърдите му. Устата й да се сключи около члена му. Тялото й да се трие в неговото… Беше заключила вратата и ако пак го докоснеше, просваше я по гръб и по дяволите принципите му.
— Та, за какво се върна? — дрезгаво попита той.
— За да ти кажа… за да ти дам това. — Без да бърза, Мадлин разкопча най-горното копче на дългата си ръкавица.
Той стоеше като втрещен, стискаше кърпата в ръцете си и не вярваше на очите си, докато гледаше как всяко мъничко, обвито в бял сатен, копченце се изплъзва от илика си. Да не искаше да каже… Беше ли сериозна?
Но пръстите й трепереха, което усложняваше задачата по разкопчаването, а устните й също потрепваха. Тя ту го поглеждаше, ту отвръщаше поглед, сякаш се боеше от реакцията му. Гърдите й се вълнуваха в същия чудесен, хипнотичен ритъм.
За миг Гейбриъл се върна назад във времето, в деня, когато тя бавно и еротично беше свалила ръкавицата си. Тогава не проявяваше нервност, а му се присмиваше, предлагаше му тялото си, сякаш той просто трябваше да я награби и да се възползва докрай. Тогава тя беше неопитна, млада, дисциплинирана във всяко едно отношение — освен когато ставаше дума за него. Дивото желание помежду им се беше възпламенило, когато тя откри изящната си китка и дългите си пръсти.