— Прекалено си красив, за да спя спокойно.
— Наистина ли съм нарушил покоя на съня ти? — доволно попита той.
— И будуването ми. Цели четири години енергията ми беше насочена към това да те забравя… неуспешно.
— Дори когато се целуваше с други мъже? — Гейбриъл ставаше все по-доволен.
— Особено когато не се целувах с други мъже. — Тя плъзна устни по бузата му и измърмори: — Много ми харесва мекотата на лицето ти след избръсването.
— Ще се бръсна два пъти дневно.
— Но и това много ми харесва. — Мадлин прокара пръсти през косъмчетата на гърдите му. — Кафяво и къдраво руно, което се трие в зърната ми, когато си над мен. Колко ми харесва!
Гърдите й бяха на нивото на лицето му и зърната стърчаха през прозирната копринена тъкан. Така значи. Беше възбудена. От задявките им. От тялото му. Той прокара палци по зърната й и предложи:
— За две секунди мога да се озова над теб и в теб.
— Но тогава няма да мога да те пояздя.
Гейбриъл не беше готов да й позволи подобно нещо. Все още изпитваше нуждата да доминира над нея, ако трябва насила да й покаже, че тя е негова собственост.
Но тя беше силна жена. Сигурно изпитваше същата потребност. Той се пребори със себе си, за да постъпи правилно, за да й позволи да властва над него, щом като желанието й беше такова. С въздишка, издаваща едновременно примирение и очакване, Гейбриъл реши, че трябва да й даде тази свобода. Но само днес. Само сега.
Мадлин коленичи пред него, жест на преклонение, който не значеше нищо, но който го възбуди още повече. Беше толкова напращял, че две не виждаше.
Мадлин го одраска леко по корема и попита:
— Не мислиш ли, че ще ти хареса да те яхна?
Дъхът му излезе със свистене:
— Откъде си се научила на тия работи? Че жените може да яздят, да бъдат на колене и да тормозят горкия мъж?
Мадлин си наведе и го целуна по бедрото.
— От европейските ми любовници.
Гейбриъл знаеше, че тя лъже, но бесът, който се надигна в него, не прие тази мъдрост. Той я сграбчи за косата и я изправи.
Тя се усмихваше. Тази усмивка отхвърляше тревогите му и го съблазняваше още по-изкусително.
— Когато пътувахме в Турция, за кратко попаднахме в харем.
Страхът се загнезди в сърцето му и той изстена. Мадлин не му обърна внимание.
— Жените там ни обясниха как да доставяме удоволствие на мъжа.
— Боже мили, Мади, как се измъкнахте?
— Наистина ли точно сега искаш да узнаеш? — Пръстите й се плъзнаха по външната част на бедрото му и прокараха път за целувките й чак до… чак до… основата на пениса му.
Гейбриъл не можеше да говори и не смееше да помръдне от страх, че тя ще спре.
— Права ли съм? — Тя обхвана топките му, претегли ги в ръка, и ги замачка в косматите им торбички, докато той не реши, че ще полудее.
— По-късно. — От гърдите му се надигна ръмжене, не говор.
Тя се засмя, дъхът й погъделичка слабините му и дори това леко дихание върху интимните му части му дойде прекалено много. Той подскочи на стола.
Мадлин притисна с ръка корема му и го накара да седне.
— С Елинор бяхме очаровани от нещата, които жените ни обясниха. Те ни казаха, че мъжете обожават да ги целуват ето тук. — Тя притисна устни към главичката на члена му и се отдръпна. — Черните й като нощта мигли отново изпърхаха, а в сините й очи светеше насмешка. — Вярно ли е?
Разкъсван между неудовлетворението и насладата, Гейбриъл прошепна:
— Не знам. Пробвай пак.
Този път устните й се отвориха малко повече и тя го близна с език. Влажен, топъл… щеше му се да сложи ръка на врата й и да й покаже какво точно да прави, но също така му се искаше тя да експериментира върху него, да се научи…
— Това ми хареса — рече той.
— Това ли? — Устата й го погълна докрай и Гейбриъл потъна в наслада. Езикът й се завъртя около него и го засмука. Гейбриъл се напрегна от усилието да остане на място, да запази контрол.
— Милост, Мади. Милост!
Мадлин вдигна глава:
— Какъв вид милост да ти окажа? Искаш ли да те засмуча ето така?
Гейбриъл стисна очи и се хвана за стола, докато не започна да вижда черни и червени петна.
— А това харесва ли ти? — Ръцете й стиснаха задника му. Гласът й се превърна в дрезгав шепот, изпълнен с чисто женска греховна съблазън. — Кажи ми какво искаш и ще ти го осигуря.
Гейбриъл отвори очи и се втренчи в нея. Тя флиртуваше, но в същото време беше сериозна. Когато се отдаваше така, с цялото си същество, тя беше неустоима като горска самодива, която докарва мъжете до лудост.
— Желая те — каза той и не разпозна гласа си. — Обладай ме.