Тя се изправи с кръшни чупки, които бавно разкриха фигурата й на зашеметения Гейбриъл. Сърцето му забумтя, когато Мадлин повдигна полата си, разкривайки глезените си, прасците си в копринени чорапи, придържани от най-обикновени черни жартиери на коляното. Ами белите й бедра! Мадлин спря и въздъхна с наслада, когато той плъзна пръсти по плътта й, опиянен от факта, че е негова.
Този път — единствено и само негова.
Той нетърпеливо бутна полата й, за да потърси онова място между краката й, което го даряваше с удоволствие. Което й даряваше удоволствие. Мадлин измърка в очакване и полата поднови пътешествието си нагоре. Къдравите черни косъмчета едновременно скриваха гънките на нейната женственост и бележеха триъгълника между краката й. Гейбриъл застина в очакване. Той обви с ръце бедрата й и я придърпа към себе си.
— Краката ти да са около мен — инструктира я той.
Тя се поколеба. Може би беше обзета от девически свян. Може би пак го разиграваше. Все едно. Искаше я — сега. Без да е груб, той я нагласи така, че тя да не може да му избяга. Пръстите му се впиха в дупето й и той я притисна към тялото си. Отметна полата, която му пречеше, и зацелува корема й. Мадлин тихо изстена и той възтържествува заради доказателството, че тя бе възбудена не по-малко от него.
Тя пусна полата си и го покри с диплите й. Гейбриъл потъна в мрака на един необичаен свят, състоящ се от жега, жена и желание. Тя прегърна главата му и го притисна към себе си в признак на неудържима обич.
Той прокара ръце надолу по корема й, зарови пръсти в косъмчетата на слабините й, и си припомни колко чувствителна беше и на най-лекото докосване. Мадлин не се помръдна, не каза нищо, но Гейбриъл не направи грешката да я вземе за безразлична. Пръстът му се зарови в къдравите кичурчетата, за да открие, че те са овлажнели от желанието й. Той отново я докосна, съвсем нежно, за да я настрои за предстоящото им сливане. Този път тя изпъшка тихичко и изстена. Все още обгърнат в мрака на блаженството, Гейбриъл я откри за докосването си и започна да изследва гънките на женствеността й. Първо копринената кожа, после чувствителното топче и най-накрая входа към тялото й. Без да бърза, той плъзна пръст в нея, давайки й възможност да се свикне с проникването му. Почувства как тя се отпусна… и се напрегна, когато в нея зашепна гласът на очакването. Почувства пулса на горещата й утроба, жаждата на тялото й. В главата му остана само една мисъл: как тя ще го поеме в нажежената си пещ. Сега.
Но въпреки това той бавно издърпа пръста си, наслаждавайки се на своето огнено очакване, на мисълта, че е вече й е доставил удоволствие.
С една последна целувка по корема й, Гейбриъл се измъкна изпод полата й. Погледът й беше далечен, съсредоточен върху някаква вътрешна радост, в която тя го приканваше да я последва.
— Мади — извика я той. — Върни се при мен.
Тя сведе поглед и му се усмихна. После се наведе и го целуна, плъзвайки език между жадните му устни. Той го улови, засмука го и насърчи ръцете й, които бродеха по тялото му и отново се сключиха около пениса му. Съвсем бавно, така че той да обезумее от очакване, Мадлин го поведе към себе си.
Отначало косъмчетата между краката й го гъделичкаха, после погълнатата от великолепни усещания Мадлин се окопити и внимателно го насочи към кадифената си мекота.
Пенисът му се отърка във влажните и гънки, но не уцели цепката. Гейбриъл отметна глава и се втренчи в нея, разкъсван между насладата да е в нея и насладата от очакването да влезе в нея.
Очите й се отвориха широко и тя рухна отгоре му.
— Гейбриъл! — Гласът й секна, сякаш усещането беше прекалено хубаво, за да го понесе.
Прекалено, но не достатъчно хубаво.
Той се раздвижи и повдигна хълбоците й, за да я намести над себе си. Мадлин нетърпеливо го пое в плътта си.
Божичко. Отвътре беше гореща и стегната. Искаше да се гмурне напред, да си пробие път към удоволствието. Но нямаше. Тя трябваше да има своя момент.
Мадлин го възнагради, като се оттласна нагоре, след което се плъзна надолу и пое повече от дължината му.
Дишането му се учести, сякаш не му достигаше въздух.
Тя повтори движението, нагоре-надолу, нагоре-надолу, и всеки път надолу ставаше още по-надолу. Най-накрая, след безкрайно дълго време, тя седна отгоре му. Улови раменете му и пръстите и се забиха в кожата му. Погледът й бе изпълнен с такова блаженство, че му се дощя този миг да продължи вечно.
— Язди ме — заповяда той.
— Не яздя добре — прошепна тя.
— Техниката ти е безупречна. — Той обгърна бедрата й и я повдигна. — Язди ме.
Тя това и направи, вдигаше се и се спускаше като истинска ездачка. Краката й се притискаха към хълбоците му, косата й го гъделичкаше по корема. Всеки път, когато се плъзгаше надолу по пениса му, тазът й се притискаше в него и Гейбриъл видя какво въздействие й оказва този контакт. Изражението й ставаше все по-свирепо. Лицето й се кривеше, защото тя отказваше да се предаде на удоволствието, а се бореше да продължи с ездата.