Погледът, който Елинор хвърли на Мадлин, беше изпълнен с укор.
Лейди Табард замахна повелително към коридора и пусна в употреба пронизителния си глас:
— Хайде, момиче, какво чакаш, покажи се да те видим.
Дъщерята влезе в стаята. Лорд Магнус би я нарекъл „истинско бижу“, и щеше да има право. На не повече от осемнайсет години, девойката беше дребна, руса и благословена с отявлена красота, която засенчваше Елинор и Мадлин. Въпреки това раменете й бяха отпуснати, а от тревога цветът се беше отцедил от лицето й.
Елинор погледна Мадлин, която с мимики й показа, че се нуждае от съвет какво да прави.
Докато Мадлин я наблюдаваше с интерес, Елинор проведе видима борба преди да се подчини на по-силната воля на братовчедка си.
— Мистър Форсайт всеки момент ще ни донесе вечеря — рече Елинор и посочи масата. — Бъдете наши гости.
— Мистър Форсайт — повика го Мадлин.
Мистър Форсайт влезе вътре и сковано се поклони на Мадлин:
— Извинения, милейди.
— За нищо — весело отвърна Мадлин. — Бихте ли поставили още два стола?
— Както вие наредите. — Той раздразнено изгледа гърба на лейди Табард и побърза да изтича за вечерята.
— Какъв простак. Дори не ми помогна с връхните дрехи! — Лейди Табард метна пелерината си на стола и разкри тапицираната си със скъпи платове фигура: муселинова рокля с украса от златни клончета и затворено деколте. Косата й бе нагласена в стилна къса прическа, но наситено черният цвят на къдриците й се стори на Мадлин подозрителен. Вакса или сажди? Или някакъв ужасен химикал, който вони и разяжда кожата? Тесният и прав нос на лейди Табард потрепваше, докато тя оглеждаше обстановката, а ноздрите й се свиваха в знак на изтънчено презрение. Устните й почти не се виждаха в дребничката розова пъпка на устата й, това й придаваше самодоволен вид.
Лейди Табард посочи младата дама, която бавно развързваше бонето си.
— Лейди Елинор — или да ви наричам ваша светлост?
— И двете обръщения са приемливи — побърза да се намеси Мадлин.
Това беше вярно. Поради уникалното положение на Мадлин на потомствена херцогиня някои членове на висшето общество постоянно се обръщаха към нея с „ваша светлост“. Понякога с това целяха ласкателство, друг път изразяваха уважение… или сарказъм, макар че днес се бе заклела да не мисли повече за Гейбриъл.
— В такъв случай, ваша светлост — лейди Табард очевидно беше от ласкателите — ще позволите ли да ви представя заварената си дъщеря, лейди Тамзин Чарлфорд?
Елинор се стресна, но после довърши представянето:
— Удоволствие е да се запозная с вас, лейди Тамзин. За мен е щастие да ви представя скъпата си компаньонка и братовчедка…
— Мадлин де Лейси. — Мадлин не виждаше причина да крие собственото си име. Беше едва първият й сезон, когато успя да се направи на такава глупачка, а елитът, разбира се, я знаеше само по титла. Освен това беше готова да се обзаложи, че сега никой нямаше да я познае с модната й прическа и загара, придобит по време на странстването.
Лейди Табард кимна леко, с което подчерта превъзходството си.
— Напоследък е толкова трудно да намериш качествена прислуга.
Мина известно време преди Мадлин да осъзнае, че лейди Табард се е изказала така по неин адрес. Какво си мисли тази жена? Как смее да я коментира по подобен начин? Вярно, че Мадлин се беше натоварила с ролята на довереницата, но лейди Табард не разбираше обстоятелствата.
— Направо е невъзможно, но Мадлин ми е братовчедка, затова, разбира се, продължавам да я държа — съгласи се Елинор в духа на надменната аристокрация. — Намирам, че е много престижно да ти прислужва някой от собственото ти семейство.
Мадлин прехапа долната си устна, за да не се разсмее. Целият престиж на една херцогиня се криеше във факта, че е херцогиня. Да, Елинор щеше да я накаже за неловкото положение, в което я бе поставила.
— Нали разбирате, родът Де Лейси е изключително благороден.
— Нима? — лейди Табард се разходи из стаята и се разположи в най-удобното кресло, близо до огъня. — Не си я спомням тази фамилия.
Госпожата определено се беше омъжила за титла, щом не знаеше за рода Де Лейси. Всички бяха чували за този славен род — а също и че никой не сяда в присъствието на изправена маркиза и бъдеща херцогиня.
Лейди Тамзин Чарлфорд определено беше чувала за това, защото потръпна при гафа на мащехата си.
Мадлин отиде до огъня и забърса канапето с кърпичката си.
— Лейди Елинор, няма ли да седнете? — попита тя с нетипична мекота.
Елинор величествено се понесе към канапето и се намести с претенциозност, която конкурираше тази на лейди Табард.