Выбрать главу

Мадлин не разбираше за какво чак толкова са тези излияния. Едва си спомняше Хърт, Тамзин и неудачната си сватовническа авантюра.

— И да увеличим възнаграждението ви, разбира се — побърза да добави лейди Табард. — Не искаме Тамзин да загуби новата си компаньонка.

— Извинете ме. — Мадлин изхълца и се шмугна покрай матроната. Отиде до спалнята, затвори вратата след себе си, опря се на стената и бавно започна да се свлича надолу.

От леглото се чу подсмърчане. Мадлин застина и се втренчи в плачещата купчинка, просната на юргана. Разбира се. Лейди Табард беше споменала, че Тамзин е тук. Май Тамзин не беше доволна от полученото предложение. А може би страдаше от някакъв друг глупав проблем, който мъчи само осемнайсетгодишните.

Да съчувства на една хлапачка? Нямаше да стане.

Тамзин вдигна глава и се втренчи в Мадлин.

— Какво ти е? — попита тя, подрезгавяла от плач. Погледът, който Тамзин й отправи: нещастен, но загрижен — срина защитните й прегради.

— Трябва да се махна оттук — избъбри тя, разстроена от съчувствието на момичето. — Лорд Кемпиън току-що… току-що…

— Нарани ли те?

Мадлин поклати глава:

— Крещя ли ти? Не, това нямаше да те притесни. — На Тамзин й просветна и тя се изправи: със зачервени и подпухнали очи, с ръце отпуснати в юмруци покрай хълбоците.

— Той те е отхвърлил?

Мадлин кимна.

— Как смее?

Крехкото й самообладание се срина и тя бурно се разрида. През целия си живот не беше вдигала такава олелия, дори когато беше осемгодишна и баща й я забрави в един хан. Тя затисна с юмруци устата си и опита да спре виенето си.

— О, клета ти! — Тамзин скочи и я прегърна. — Хайде, ела. На леглото има място и за двете ни.

Ридаейки жално, Мадлин нерешително пристъпи напред и се хвърли на леглото. За пръв път поглеждаше истината в очите.

Гейбриъл не я искаше. Тя му се беше отдала докрай, а той не я искаше.

Тя стисна завивките и зарева, превита от болка. Тамзин размачка раменете й.

— Всички мъже са гниди и мръсни, вкиснати, безскрупулни свине.

Мадлин кимна и отново ревна.

— Ти… ти наистина си херцогинята, нали?

Мадлин затаи дъх, вдигна глава и погледна девойката.

— Или по-скоро… маркиза Шеридан и бъдеща херцогиня. — Тамзин пъхна кърпичка в ръката й. — Отначало си мислех, че ти си причината за раздялата на нейна светлост с лорд Кемпиън, но когато чух слуха, че ти си истинската херцогиня, осъзнах, че това обяснява нещата: защо си толкова лоша компаньонка и толкова те бива да управляваш… всички. — Очите на Тамзин отново се изпълниха със сълзи. — Заради теб имам успех. Предизвиках сензация. — Момичето с вой се просна по гръб на леглото. — Толкова ме е срам.

Мадлин се изправи на лакти и на свой ред погали Тамзин.

— Няма от какво да се срамуваш.

— Напротив. Прекарвам си отлично, танцувам и флиртувам, а горкичкия, нещастен Джефи си стои сам вкъщи.

Мадлин спря да я гали.

— Аха. Изпитваш чувство за вина — констатира тя.

— Да-а-а — изхълца Тамзин във възглавницата. — А… лорд Хърт поиска ръката ми от татко и аз с-се з-забавлявах.

— Това е напълно нормално. Хърт е богат и въпреки отвратителния си вкус в облеклото никога досега не е отправял брачно предложение. Това си е триумф за теб.

— Но Джефи…

Търпението на Мадлин се беше изпарило от горещината на собствената й криза.

— Наистина ли смяташ, че Джефи си седи вкъщи и чезне по теб? Бас държа, че сега ухажва някоя хубавица на селските танци.

Изведнъж Тамзин спря да плаче. Тя се изправи и яростно погледна Мадлин със зачервените си очи.

— Говориш като Онази личност. Тя никога не е харесвала Джефи.

— Затова ли се влюби в него? За да вгорчиш живота на мащехата си?

Гневът се излъчваше от Тамзин на вълни.

— Само защото си херцогиня…

— Не означава, че съм лишена от здрав разум. — Мадлин се огледа за чиста кърпичка и накрая и подаде ъгълчето на чаршафа. — Джефи не е за теб. Знаеш го. Ако наистина го обичаше, нямаше да те е грижа кой ти е предложил. Щеше спокойно да танцуваш и да се веселиш, уверена в истинската си любов — и в това, че любимият чака завръщането ти. Но при теб не е така, защото Джефи е просто едно момче, което родителите ти не харесват.

Двете жени премериха погледи.

— Ти открила ли си истинската любов?

— Да. — Долната устна на Мадлин потрепери.

— Ако това е истинската любов, мерси, не ми е изтрябвала — изтърси Тамзин.

— Колко си мъдра. — Мадлин се отпусна на възглавницата. Сълзите се стичаха от очите й, но не облекчаваха болката.