Тамзин застана на стълбищната площадка и се огледа, сякаш очакваше отнякъде да изникне карета.
— Сега какво правим?
— Отиваме в конюшните…
— В конюшните ли?
— И нареждаме на коняря да приготви една от каретите на мистър Ръмбилоу за пътуването ни до Лондон.
Погледът на Тамзин беше изпълнен със съмнение.
— Да се помъкна към конюшните с целия този багаж?
— Не се тревожи — успокои я Мадлин. — По-силна си, отколкото мислиш, а аз съм бродила из цяла Европа. Конярите са научени да изпълняват нареждания.
Но Мадлин не беше познала.
Фенерите в конюшнята бяха запалени и конете в загражденията бяха изчеткани и сресани, но когато Мадлин обяви, че желае карета, конярят на мистър Ръмбилоу поклати глава.
— Не може.
— Извинете? — Мадлин не можеше да повярва, че съществува подобно нахалство. Тя остави чантата в краката си и разтри схванатата си ръка. — Лейди Тамзин Чарлфорд желае да си тръгне.
— Не може — повтори той.
— Добри ми човече! — Решителният й тон целеше да успокои Тамзин. — Ти си конярят, нали? Ти впрягаш конете, нали? Свърши си работата, и то ей сега!
Конярят щракна с пръсти и нареди на ратайчето, което се втурна към него:
— Тичай за господаря.
— Господаря ли?
— Мистър Ръмбилоу?
— Не. Моя господар.
Мадлин усети, че нищо добро не ги чака.
Тамзин също остави своята чанта в краката си и започна нервно да крачи наоколо, сякаш за пръв път виждаше конюшня — което съвсем не беше изключено.
— Ще говоря с надзирателя ти — заяви Мадлин. — Определено ще разреша този въпрос.
— А кажи с мен ли ша говориш, ма? — Големия Бил излезе с олюляване от сенките. — И к’во ша ми кажеш, мис Висше общество?
Сърцето на Мадлин се сви.
На мъжделивата светлина на конюшнята изпитото му, длъгнесто лице приличаше на лице на труп — с хлътнали бузи и очи. Извитите му устни се хилеха подигравателно, по брадичката му беше набола черна брада, а „уханието“, което го обгръщаше, говореше, че Големия Бил не се е къпал от последната им среща насам.
Той пъхна палци под тирантите си и изплю дълга струйка тютюн толкова близо до Мадлин, че опръска полите й.
Изглежда по някое време между вчерашната разходка и снощното й бягство, обичта на Големия Бил към Мадлин се беше изпарила.
Тамзин застана пред Мадлин:
— Я внимавай какви ги вършиш… човече!
Големия Бил я огледа от глава до пети.
— Ма не си ли сладурче? Що ти е да се чупиш от благородническата си черга?
Тамзин се сви пред наглостта му, но дръзко изрече:
— Това не е твоя работа. Всяка жаба да си знае гьола.
Мадлин положи ръка на рамото й, за да я усмири. В крайна сметка Тамзин го мислеше за нахален слуга. А Мадлин знаеше, че Големия Бил е убиец.
— Аз съм компаньонката на лейди Тамзин. Ще я придружавам до Лондон.
— Няма да я придружаваш, щото никъде не отивате. Никоя от двенките.
Е, това наистина беше грубо.
— Не знаех, че разрешаваш кой от гостите да пътува.
Големия Бил щракна с тиранти.
— Другояче мисля. Ръмбилоу издаде ясна заповед: никой да не излиза без негово позволение. На двенките не ви е позволил.
Нещата бяха по-зле, отколкото Мадлин си представяше. Тя се огледа наоколо. Конярят ги гледаше с опулени очи, а зад него кръг от ухилени главорези очакваше нарежданията на Големия Бил. Мадлин твърде дълго се бе мотала, преди да вземе решение за тръгване. Или може би всички се бяха озовали в капана още в момента на пристигането си.
— Това е абсурд — възрази Тамзин. — Мистър Ръмбилоу не би ни държал тук против волята ни.
— И без друго не ти е изтребвало да ходиш никъде с тая кифла. — Големия Бил прониза с поглед Мадлин. — Не я бива за компаньонка на невинно птиче като тебе. Много е надута и се цоца с лорд, когато може да има мен.
Очевидно Тамзин не разбра какво значи „цоца“, защото в противен случай щеше да е ужасена.
— Да не е луда да има нещо общо с теб! — Тамзин се напрегна под ръката на Мадлин. — Тя е истинска херцогиня!
— Тамзин, недей! — Ох, не. Това беше последното нещо, което Големия Бил би трябвало да знае. Големия Бил — а също и Ръмбилоу.
— Херцогиня? С т’ва ли ти е баламосала? — Големия Бил отметна глава и се засмя, а заедно с него и останалите главорези.
Тамзин нервно премести поглед от Големия Бил към Мадлин, към другите мъже и пак към Мадлин.
— Колко е нагъл — заяви тя. — Той е само прислуга. Не може да ни държи тук. Това се равнява на затворничество, което се равнява на престъпление.
Големия Бил получи тик на едното око.