— Благодаря, предпочитам да остана права — непреклонно отвърна Тамзин.
Съзнаващ единствено собствената си важност, лорд Хърт не обърна внимание на резкия й тон, на тягостния й поглед — все едно той беше зъболекар, а тя — пациентка, мъчена от зъбобол.
— Моля, настоявам. — Той отново посочи диванчето.
Тамзин въздъхна шумно и недоволно се тръсна, където той искаше.
Мадлин прехапа устни, за да удържи усмивката си. Ако не се тревожеше толкова много за Гейбриъл, Макалистър, притаените смърт и разруха, това щеше да е един от най-комичните моменти в живота й.
Корсетът на Хърт изскърца, когато той коленичи. Младият лорд оправи панталона си и за пореден път се опита да улови ръцете на Тамзин.
Които бяха под дупето й.
Без да се притеснява ни най-малко, Хърт се впусна в обстойна реч:
— Първо бих желал да ви уверя, че днес се допитах до баща ви и имам позволението му да водя с вас този разговор, който в противен случай би изглеждал признак на недопустима дързост във вашите очи.
Тамзин побърза да се възползва от паузата му:
— Лорд Хърт, наясно съм с вашето предложение и тъй като желая да спестя и на двама ни болката и…
Хърт я прекъсна сякаш тя въобще не бе проговорила.
— Открих, че вие ме привличате, въпреки долнопробния произход на мащехата ви.
Тамзин настръхна.
Мадлин се зачуди как е възможно един мъж да си няма грам понятие от ухажване. Все едно, че Хърт беше ходил на уроци по разгневяване и отвращаване на млади дами.
— Подчертаното внимание, с което ви удостоих, без съмнение ви е поласкало и е открило сърцето ви за най-дълбоките ми чувства към вас.
— Поласкало? Лорд Хърт, ни най-малко не съм…
— Бих желал да ви направя своя съпруга. — Той бързо примигна и се изправи, очаквайки прехласнати възклицания.
Но Тамзин не продума. Изглежда беше останала без дъх. Мадлин подозираше, че момичето скърца със зъби.
Най-после, когато лорд Хърт започна да проявява признаци на дискомфорт, Тамзин успя да отговори:
— Вниманието ви наистина е ласкателно, милорд, затова с най-голямо съжаление ви съобщавам, че отхвърлям щедрото ви предложение.
Хърт леко поклати глава, сякаш не вярваше на ушите си.
— Лейди Тамзин, може би възможността да се сватосате с моята благородна фамилия е замъглил разсъдъка ви, но ви уверявам, че няма защо да се срамувате от маниерите си — е, може би с изключение на някой ненужен изблик на чувства — но ви уверявам, че ежедневният надзор на майка ми скоро ще оправи този недостатък. Родословието ви е отлично. Накратко, достойна сте да дадете на света следващия наследник на благородната ми фамилия.
— Желаете ли да огледате зъбите ми? — ледено пророни Тамзин.
Мадлин изсумтя. Когато два чифта очи се втренчиха в нея — едните с укор, другите с неодобрение — тя извади кърпичката си и скри лице в нея. Може би не биваше да си изпуска смеха в такъв важен момент.
Лорд Хърт смръщи чело.
— Също така, лейди Тамзин, очевидно страдате от спорадични пристъпи на вятърничавост. Точно те станаха причина майка ми да се усъмни в избора ми на съпруга, но аз я уверих, че сте изключително схватлива и бързо ще научите къде ви е мястото.
— С други думи, лесно ще ми наденете поводите? — Тамзин се изправи.
„Конските“ намеци на Тамзин дойде твърде много на Мадлин и тя с мъка задави смеха си в кърпичката.
Хърт изстена, докато с мъка се изправяше на крака.
— Подозирам, че отново използвате хумора си за вземане на едно съдбовно решение. Като имате предвид, че баща ви ми даде благословията си, и, което е по-важно, моите родители се съгласиха, че сте приемлива, ще ми станете ли съпруга?
— Лорд Хърт, вече ви отговорих — сопна му се Тамзин. — Не, благодаря. Няма да ви стана съпруга.
— Не заслужавам ли поне някакво обяснение вместо този кратък отказ? — На лицето му избиха червени петна от възмущение.
Тамзин присви очи, стисна юмруци и се изправи. Мадлин познаваше признаците: Тамзин ей сега щеше да избухне. Ето защо тя припряно скочи на крака и извика:
— Лейди Тамзин!
Тамзин погледна Мадлин, овладя се и се обърна към Хърт.
— Не си подхождаме, милорд. Нямаме нищо общо.
— Ама че просташки аргумент — Хърт направи гримаса. — Та ние ще се женим, за бога! Не е нужно да имаме нещо общо.
Мадлин отново поднесе кърпичката към устата си. Този път Тамзин също се развесели и на бузите й цъфнаха трапчинки.
— Не ви обичам — решително изрече тя.
— Сигурно подобни нелепости се дължат на мащехата ви — ядоса се Хърт. — Любовта е за селяните.
— В такъв случай съм селянка, защото или ще се омъжа по любов, или няма да се омъжа — отвърна Тамзин.