— Благодарност — Мадлин безгласно изрече думата.
Тамзин кимна, че я е разбрала и се обърна към Хърт.
— Ако благоволите, ще отида в дамската стая с компаньонката си, за да се съвзема от удара, който идва, когато човек постъпва правилно. — Тамзин постави ръка на челото си и драматично въздъхна. — Някой ден, милорд, когато се ожените за избраницата на сърцето си, ще ми благодарите.
— Ама че наглост! — Той раздразнено изопна начервисаните си устни.
Сякаш за да покаже на Мадлин, че е опитала, Тамзин сви рамене и закрачи към вратата.
След още един реверанс към холеричния Хърт Мадлин я настигна. Двете влязоха в дамската стая, спогледаха се и избухнаха в смях.
Накрая Тамзин се овладя, седна пред огледалото и зарови глава в ръцете си.
— Ама че ужас. Онази Личност ще ми бъде бясна, задето го отхвърлих.
Мадлин си спомни как лейди Табард беше проявила обичта си към Тамзин.
— О, тя не е толкова лоша, колкото я мислиш.
— Тя е дъщеря на търговец. — Тамзин вдигна глава.
— Има добро сърце.
— И доста пиперлив характер.
— Е, това е голяма дума. Виждала съм мащехи, които превръщат заварените си дъщери в робини, бият ги с пръчка и ги държат на хляб и вода… опитват се да им натрапят първия мъж, направил предложение.
— Измисляш си. — Тамзин се позасмя. — Това е приказка.
— Уверявам те, че не е. Лейди Табард е взела присърце интереса ти. Просто не го изразява добре.
— Това е вярно.
— Струва ми се, че ако пробваш, ще установиш, че с нея може да се разговаря. Тя е силна личност. Ще ти помогне да осъществиш желанията си.
— Тя е силна. — Тамзин замислено изгледа Мадлин.
Мадлин се почувства неловко. Какво ли се въртеше в главата на момичето?
— Защо момичетата обичат да получават предложения? — Тонът на Тамзин пак стана нормален.
— Повечето предложения не са ужасни като това. — Мадлин седна до Тамзин и я погали по ръката. — През повечето време ухажорът те уверява в обожанието си, а не в привилегията ти да го обожаваш.
— Лорд Кемпиън такова предложение ли ти направи?
Мадлин се опита да си спомни първото му предложение отпреди четири години, но събитията от този бурен ден продължиха да владеят съзнанието й. Тя му бе предложила, а той я бе отритнал и отхвърлил като най-презряното същество. Някаква болка се бе загнездила дълбоко в нея и отказваше да я напусне. Дори когато се смееше, дори когато се концентрираше върху неволите на Тамзин, дори когато слушаше лейди Табард, болката беше там. Щеше ли да я боли вечно?
— Извинявай. Не биваше да ти напомням. — Тамзин намокри една кърпа и я подаде на Мадлин. — Толкова си нещастна. Не можеш ли да изпълниш исканията му? Те съвсем не ми се струват големи. Иска да се потруди вместо теб. Нека знае, че ти изцяло можеш да разчиташ на него.
Мадлин почисти лицето си с кърпата.
— Той не бива да очаква от мен да се променя. — Гласът й беше пълен с безнадеждност.
— Но ти очакваш това от него.
— Да, но аз… за добро е. Искам от него да зареже хазарта.
Тамзин продължи без да обърне внимание на слабото й възражение.
— Очакваш от него никога да не поеме някакви задължения по именията ти, а той очевидно е човек, който взема отговорностите си на сериозно. — Момичето се втренчи укоризнено в Мадлин. — Нали?
— Да, но… — Този път Мадлин дори не успя да измисли отговор.
— Може би трябва да се промениш, защото наистина можеш да му имаш доверие? — настоя Тамзин.
— Прекалено ми е трудно. — От друга страна колко лесно беше повярвала, че Гейбриъл ще въздаде справедливост за Джери, ще се справи с Ръмбилоу и ще се погрижи за сигурността на гостите.
— Да си компаньонка също е трудно, но ти се справи триумфално — хитро изтъкна Тамзин.
Мадлин примигна изненадано.
— Вярно. Наистина бях върховна.
— Извърши чудеса с мен.
— Може би…
Но преди Мадлин да е довършила мисълта си, лейди Табард влетя в стаята като огромна, пищно украсена пощенска карета.
— Ето те и теб, госпожичке. — Дамата строго фиксира Тамзин.
— Мамо, трябва да ти кажа нещо. — Тамзин скочи на крака, отправи предизвикателен поглед към Мадлин и добави: — Случи се днес следобед.
Какво бе казала Мадлин на момичето? „Лейди Табард е силна личност. Ще ти помогне да осъществиш желанията си.“
Тамзин щеше да й разправи за Големия Бил.
— Тамзин, недей! — Мадлин скочи на крака. Момичето не й обърна внимание.
— Мамо, днес с Мадлин излязохме до…
— Тогава ли реши да отрежеш лорд Хърт? — Лейди Табард плесна с ръце, сякаш за да отпъди Тамзин. — Много съм огорчена от теб, Тамзин. Много. Колко млади дами биха ти завидели за възможността да се издигнеш!