— Фамилията Де Лейси е дошла тук заедно със Завоевателя.
— Родът на съпруга ми е дал някой и друг кралски министър — отговори лейди Табард в пристъп на вдъхновение.
— Управител на конюшните — поправи я Тамзин. — В двора на Чарлз Втори.
Благородната дама се наду като пуйка и се обърна към заварената си дъщеря, която още стоеше до вратата:
— Да съм те питала, момиче? Лейди Елинор не се интересува от заниманията на нашия род.
Тамзин не помръдна и не отмести поглед. Не се извини.
Мадлин реши, че е хванала спатиите на лейди Табард — а може би и на дъщеря й.
Също така реши, че не е изненадана, когато Елинор побърза да се намеси в разговора. Братовчедка й мразеше всяка проява на грубост.
— Мадлин върши чудеса с гребена и четката.
— Нима? — Лейди Табард хвърли поглед към подредената прическа на Елинор: къдриците, които дискретно обрамчваха лицето й, и елегантния кок на тила. — Да, виждам.
— Мадлин винаги знае какво ще е на мода три месеца предварително.
Лейди Табард огледа роклята на Елинор и изсумтя презрително.
— Значи е модно неомъжените млади дами да се носят в тъмни цветове?
— По време на пътуване — да. — Елинор се залови за тази нишка и почна да украсява. — Боя се, че съм истинско изпитание за милата Мадлин. Тя желае да ме облича по последна мода, а аз предпочитам практичното и удобно облекло.
Предпочитанията на Мадлин към удобните дрехи бяха източник на разногласия между братовчедките. В погледа на Елинор блеснаха палави искри.
— Лейди Табард не може да вземе вашата страна — обади се Мадлин — защото е облечена според последния вик на модата.
Лейди Табард приглади полите си и тънките й устни се извиха в снизходителна усмивка.
— Да, така е. — Тя изгледа Мадлин както се оглежда кон при покупката му. — Подбирам всичките рокли на Тамзин, но гледам да са по-семпли. Горкичката, липсва й излъчване, за да се носи истински елегантно.
Това изявление, във висша степен невярно, накара двете братовчедки да обърнат поглед към Тамзин. Кожата на девойката беше като кристал, а страните й бяха закръглени като на бебе. Устата й беше чувствен розов лък, очите — широки и кафяви като на самодива. Русите коси, подредени в същата прическа като на мащехата, й придаваха неземен вид. Мадлин не можа да прочете нищо в погледа й — очевидно Тамзин умееше да пази тайните си.
Лейди Табард се размърда неудобно в креслото си.
— Хайде, момиче, какво стоиш там и зяпаш. Седни де!
— Да, майко. — Тамзин се плъзна напред и седна на пейката.
— Омъжих се за баща й, граф Табард, преди три години, а тя все още е нахална — сподели матроната на висок глас. Очевидно беше много доволна, че е успяла да вметне титлата на съпруга си в разговора. — Той ни изпрати напред, за да сме свежи и отпочинали за приема.
— Приема ли? — Мадлин наостри уши. Тези двете отиваха на приема?
В очите на лейди Табард проблесна зловещо пламъче, но не се обърна към нея, а към Елинор.
— Вие сте млада, ваша светлост, и може би ще съм ви полезна с един съвет: компаньонките, все едно в какви родствени отношения си с тях, не бива нито да се виждат, нито да се чуват.
Това бе изречено на всеослушание и Мадлин се изчерви. Започваше да разбира аргументите на Елинор: как щеше да изкара като прислужничка, щом още сега копнееше да залепи два шамара на лейди Табард?
Елинор я предупреди с поглед.
— Що за прием е това, лейди Табард?
— Ами че прием, даван от мистър Ръмбилоу! — Лейди Табард премлясна с тънките си устни. — Нали го знаете, онзи доста заможен млад джентълмен.
— Отсъствах от страната — обясни Елинор.
— Той е олицетворение на младия ерген: красив и щедър, ах. — И бездруго тесните очи на лейди Табард се присвиха по посока на дъщеря й. — Той организира най-изисканите приеми в Лондон и е наел Шалис Хол, за да направи сензация.
Мадлин копнееше да поведе разговора. Отпуснатият ритъм на Елинор я караше да се пече на бавен огън.
— Откъде идва? Този мъж го нямаше, когато заминах в чужбина.
— Ръмбилоу е пристигнал в началото на годината от Южна Африка, ако не се лъжа. Или беше Индия? Непрекъснато ги бъркам. Но все тая. Ах, какви вечеринки, какво нещо откакто е пристигнал! То не бяха балове, то не бяха приеми! — Лейди Табард притисна ръце към изобилната си гръд. — Моята малка Тамзин му хвана окото и сега идваме, за да може джентълменът да облече вниманието си в почтено предложение.
Тамзин заби поглед във вратата, сякаш се надяваше, че земята ще я погълне и ще я спаси от проклятието да има такава мащеха.
И наистина, по вратата се почука.
Тамзин скочи на крака.
Вратата се отвори, за да разкрие мисис Форсайт и слугинята, претоварени с блюда и посуда. За миг те сложиха масата, поставиха супника с яхнията в средата, наредиха питата стилтънско сирене, дебелата погача бял хляб и греяното вино.