Мадлин доумяваше. Гейбриъл искаше да извади Ръмбилоу от равновесие, да събуди отчаяната му жажда за победа. Макалистър още не беше пристигнал с подкрепленията, а бе потеглил преди трийсет и шест часа. Трийсет и шест часа, в които духаше силен вятър, непрекъснато валеше дъжд… и тя не бе спряла да се тревожи. Мадлин слушаше слугинските клюки с надеждата да чуе нещо за Макалистър, но никой не каза нищо за него. Никой не беше забелязал отсъствието му.
Вчера, през дългата светла част на деня, всички се оплакваха, че не могат да отидат до селото и да си похапнат в чайна „Двама другари“. Няколко от по-младите джентълмени пожелаха да си опитат късмета с времето, но лакеите ги разубедиха доста грубо. Това неусетно развали настроението на гостите и над Шалис Хол надвисна мрак.
Мистър Ръмбилоу беше наел една пътуваща трупа да представи „Крал Лир“ неудачен избор според Мадлин. В крайна сметка снощната вечер бе преминала унило и след съобщението на Големия Бил всички се разотидоха по леглата си.
— Татко елиминиран ли е от играта? — жално проточи една от госпожиците Ачард. — Ако е така, не виждам защо трябва да стоим тук. Това място вече не ми харесва.
Мадлин хвана Тамзин да я гледа и й кимна. Тамзин отвърна на кимването й, но не се усмихна.
Младата дама беше пораснала през последните няколко дни.
Мадлин се замисли дали същото не можеше да се каже и за нея.
— Предполагам, че баща ти иска да наблюдаваме финалния кръг, за да разпространим легендата за Играта на века. — Ала челото на лейди Ачард се смръщи озадачено и тя се уви по-плътно в шала си.
Самата Мадлин беше обзета от порив да хукне към вдовишката къща, за да се увери, че Гейбриъл е жив и здрав. Загложди я под лъжичката. Как си беше въобразявала, че ще го зареже тук самичък да се оправя с армия разбойници?
Само защото я беше отхвърлил…
Но според Тамзин той не я беше отхвърлил. Тамзин предполагаше, че Мадлин може да се промени и да изпълни съкровеното му желание: да му се отдаде изцяло.
— Но защо всички трябва да ходим там? — занарежда мадмоазел Вавасьор. — И то рано сутрин? Можех да поспя още два часа.
Това беше вярно. Нареждането да се отправят към вдовишката къща беше пристигнало в девет часа, време, по което повечето гости още не бяха отворили очи. Доста строго се настояваше за присъствието им по един специфичен повод: всички семейства трябваше да дойдат, за да гледат края на играта.
— Значи са останали мистър Ръмбилоу и лорд Кемпиън? — Хърт подсмръкна и попи с кърпичка течащия си нос. — Мистър Ръмбилоу няма шанс. Всички знаят, че умението на лорд Кемпиън с картите не отстъпва на дяволския му късмет. Не знам защо просто не му дадем парите и да се приключи.
— Така може да говори само човек, който изобщо не се интересува от хазарт — мъдро заключи Тамзин.
Хърт я изгледа сякаш тя не беше по-достойна за вниманието му от някое насекомо, но не пропусна възможността отново да вземе думата.
— Разбира се, че не давам пукната пара за картите. — Той отново подсмръкна.
— Що се отнася до мен, нищо не може да се сравни с облог на добро конно надбягване — високомерно добави майка му.
— Разбира се, че не — тихо отвърна Тамзин.
Мадлин вдиша дълбоко чистия въздух и си каза, че да се отдаде на Гейбриъл не е толкова въпрос на зависимост, колкото на кураж. Нейният собствен кураж. Гейбриъл я беше нарекъл страхливка. И да е бил прав, сега вече не беше. Той й се отдаваше щедро, трябваше и тя да се научи на същото. Може би не беше честно все той да поема рисковете в любовната им връзка.
— Стигнахме. — Лейди Табард влезе в преддверието и свали шала си. — Това място ми се струва доста приятно в сравнение с претрупаните украси на Шалис Хол — изненадано възкликна тя и се огледа за Мадлин, сякаш очакваше да чуе напомняне за първата си реакция, когато бе обявила Шалис Хол за величествен.
Мадлин беше твърде заета със свалянето мантото си, което един от свирепите лакеи чакаше да поеме. Тя искаше да види Гейбриъл. Искаше да го види сега.
Друг лакей отвори вратата и посочи игралния салон. Мадлин не разпозна нищо от обстановката, защото онази нощ тук беше тъмно като в рог, а и тя бе влязла през задния вход. На излизане пък беше зашеметена от преживяната страст.
— Семействата, мистър Ръмбилоу — извести най-високият лакей.
— Благодаря ти, Лорн — отвърна Ръмбилоу.
Върволицата гости влязоха в стаята и видяха посивелите, уморени лица на картоиграчите. Мадлин подозираше, че повечето от тях са будували през цялото време, карайки го на бренди и на тръпката от играта. Сега седяха отпуснато в креслата и безмълвно наблюдаваха единствената маса в средата на помещението.