Гейбриъл разполагаше с план, но този план включваше отряд въоръжени мъже, които трябваше да проникнат в имението под командването на Макалистър, който го нямаше. Ами сега?
А тя с какво можеше да е от полза?
Гейбриъл разкри картите си.
Ръмбилоу също.
Мистър Грийн преброи точките и сметна общия сбор.
— Остава една последна игра и край! — обяви той с треперещ от вълнение глас.
„Невероятно.“ „Необикновено.“ „Удивително.“ — Салонът се изпълни с шепот.
— Абсолютно невъзможно — промърмори лорд Табард. — Кемпиън водеше през цялото време. Или късметът му е изневерил, или…
Мадлин не знаеше какво следваше след „или“, но сега в задушното помещение се възцари очакване. Комарджиите се приведоха напред и напрегнато се вгледаха в Гейбриъл, който разбъркваше картите.
— Сега ли ще се играе за допълнителния облог? — попита Тамзин баща си.
— Още десет хиляди лири от Ръмбилоу или нещо на Кемпиън — кимна той.
Гейбриъл остави картите с лицевата част надолу, вдигна колодата и отново я изсипа на масата в съвършена купчина.
— Време е да обявиш какво ще искаш. — Гейбриъл сякаш се надсмиваше над напрегнатата съсредоточеност на опонента си.
Ръмбилоу се втренчи в Гейбриъл и за един кратък миг Мадлин зърна кръвожадния вълк под лустрото на джентълмена. Тогава чаровната му усмивка отново се появи. Същата онази усмивка, която беше омаяла всички дами по време на пристигането им.
Но сега тя не омая никого. Дамите се свиха, сякаш усещаха нещо нечисто под привидната й сърдечност. Най-накрая погледът му се спря на Мадлин и се задържа на нея.
— Ах, Кемпиън, сещаш се какво искам.
— Представи си, така е. Първо да видя десетте хиляди, после залагам една херцогиня. — Под невярващия поглед на Мадлин Гейбриъл извади ръкавицата от джоба на сакото си и я хвърли на масата. — Спечели я и е твоя.
28
Краката й се подкосиха и Мадлин улови ръката на Тамзин, за да не падне.
Точно като баща ми. Гейбриъл беше точно като баща й, залагаше я в игра сякаш не бе нищо повече от монета или скъпоценен камък.
Когато беше отказал да й стане мъж, когато бе направил дисекция на характера й — не злобно, а печално, тя си мислеше, че ще загине от мъка. Но болката тогава не бе нищо в сравнение с болката сега. Това беше най-лошото, което можеше да й се случи.
Любимият я беше предал.
Тамзин я прегърна утешително.
— Какво има? — прошепна тя. — Не разбирам.
Никой не разбираше. В стаята се разнесе объркан ропот. Гейбриъл чакаше с изправен гръб и безстрастно изражение на лицето. Нея. Чакаше нея.
Но нали беше казал, че не е като баща й. Нали беше поискал тя да му се довери. А тя му бе обещала, че е негова, че той може да разполага с нея както иска.
Вярваше ли му? Щеше ли да удържи на обещанието си?
Друго би било немислимо. Независимо дали той наистина я искаше или не, тя беше херцогиня Магнус. Тя беше дала дума.
Не можеше и нямаше да я наруши отново.
— Това е моята ръкавица. — Мадлин едва изрече думите и Тамзин трябваше да се наведе, за да я чуе. — Това е моята ръкавица — каза Мадлин по-силно. — Лорд Кемпиън ме заложи срещу десет хиляди лири.
В салона се разнесе изненадан шепот.
— Какво искаш да кажеш? — попита лейди Табард. — Мис Де Лейси, говорите абсурдни работи. Та защо му е на някой от тези джентълмени да се интересува от вас?
— Той не може да постъпва така! — Тамзин хвърли към Гейбриъл възмутен поглед.
— Може, ако му позволя. — Мадлин използваше цялата си сила, за да остане спокойна, но ръцете и гласът й трепереха.
Сякаш хиляди мравки я полазиха, когато Ръмбилоу спря погледа си на нея. Той обяви със замаха на магьосник от Воксхол:
— Отдавна знаех, че една персона се подвизава сред нас инкогнито и много се забавлявах, докато тя се опитваше да влезе в ролята на компаньонка на лейди Тамзин. Да, приятели мои, вярно е. Мис Де Лейси е мис Де Лейси, но освен това е и маркиза Шеридан, бъдеща херцогиня Магнус.
Сега всички очи бяха обърнати към Мадлин. Разнесе се шепот — тънък, съскащ звук, който помнеше от първия път, когато бе скандализирала обществото. Сега беше по-лошо. Този път гневът не й служеше за преграда срещу притеснението. Кожата й пламна в пожар, червени петна избиха но бузите й.
— Знаех си! — обърна се мосю Вавасьор към съпругата си. — Не ти ли казах, че тя е херцогиня Магнус?
Мадам Вавасьор измърмори нещо в знак на съгласие. Мадлин не можеше да откъсне поглед от профила на Гейбриъл. Почти чуваше как той й заповядва: Върни се при мен. Лейди Табард проточи врат, за да види Мадлин.