— Не е вярно. Тя е братовчедката на… — Нещо я порази: събитията от последните няколко дена, поведението на Мадлин, абсолютната неподвижност на Гейбриъл. Очите на лейди Табард се окръглиха, когато тя узна кого е обиждала толкова прямо.
Но вярваше ли Мадлин, че Гейбриъл ще се погрижи за нея, че ще бъде неин любим, неин съпруг… неин партньор във всичко? Защото ако вярваше, трябваше да приеме, че той преследва друга цел, която не е да я нарани. Трябваше да повярва, че това не е проява на отмъстителност, или по-лошо, на безразсъдство, а добре обмислена стратегия. Не знаеше какво ще постигне с нея, но в доверието нямаше логика или разсъдък.
Големия Бил напусна поста си до вратата.
— Какво правиш, Търстън? Играй за десет хиляди, не играй за нея. Тя не е никаква херцогиня.
Дамите и господата се опулиха: слуга да порицава господаря си! Мадлин видя как ги залива вълна от неудобство.
А тя вярваше ли на Гейбриъл? Доверяваше ли му се? Ако не му се довереше сега, губеше всяка възможност да провери нататък.
Мистър Ръмбилоу протегна ръце напред, като свещеник, който отправя благослов.
— Уверявам ви, че това е херцогиня Магнус. Познах я незабавно. Ако и тя ме беше познала, щеше да спести на всички тук доста мъка и болка.
Сред семействата се разнесе сподавен шепот и всички отправиха към Мадлин погледи, изпълнени с подозрение, съжаление — или ужас.
— Вижте сега — взе думата мистър Дарнел. — Ако това действително е херцогиня Магнус, не можете да я разиграете като… гвинея.
— Защо не? — попита Ръмбилоу. — Баща й направи точно това.
Отново я проряза силна болка — сякаш отново чу как Гейбриъл я залага… но този пристъп отшумя бързо. Сега единствено Гейбриъл имаше значение. Вярваше ли му?
— Да, това е друго нещо. Сгодена е за онзи американец. — Само истински комарджия би могъл да се разгневи като мистър Пейборн. — Ако се споразумеем, че нейна светлост е вещ, то Кемпиън не я… не Кемпиън, а мистър Найт я притежава. А ако Найт се откаже от претенцията си, то собственик пак е баща й.
— Сега тя е тук, а Кемпиън я маркира със своята претенция преди две нощи в спалнята, където някои от вас, джентълмени, се измиха и преоблякоха. — Ръмбилоу й се усмихна чаровно и я погледна като запален колекционер, който току-що е открил изящна кутийка за енфие.
Мадлин скръцна със зъби. Колко любезно от негова страна, да осведоми всички.
Мадмоазелите Вавасьор почнаха да се кикотят и не можаха да се спрат въпреки опита на майка им да ги усмири. Защото кикотът беше нервен.
— Дано това да не е истина, ваша светлост, защото в това време отговаряхте за дъщеря ми! — озъби се лейди Табард.
Лорд и лейди Ачард си шепнеха гневно и бясната им препирня се чуваше приглушено в целия салон.
Най-накрая Гейбриъл се обърна и погледна Мадлин. Чертите му още изразяваха безразличие, погледът му беше премрежен.
— Мадлин, ела тук. — В гласа му нямаше и отсянка на обич.
Върни се при мен.
Краката на Мадлин тежаха като олово. Тя направи една крачка, последва втора. С всяка следваща стъпка ставаше все по-лесно. Дишането й се успокои. Лицето й възвърна нормалния си цвят.
Тя беше херцогиня Магнус. Бе избрала спътника си в живота. Сега щеше да му се довери, пък да става каквото ще.
Разкопча ръкавицата си и я свали. Бавно и много церемониално, тя му подаде голата си ръка.
Гейбриъл се втренчи в свитите й пръсти, в бледата й длан, в китката, където се пресичаха сините венички. Той вдигна поглед и в очите му Мадлин видя триумфален блясък и горчиво-сладка умора, която я разтърси душата й.
— Гейбриъл? — прошепна тя. Даде му каквото искаше. Защо изглеждаше толкова тъжен?
Той обви ръката й, поднесе я към устните си и целуна самия център на дланта й.
Чистотата на този жест уталожи страховете й и върна вярата й. Може и да я използваше, но само за да въздаде справедливост за брат си. Но нямаше да я пожертва. Нямаше.
Той пое ръката й, постави я на рамото си и се изправи лице в лице срещу Ръмбилоу.
— Много добре. Да изиграем последната партия. — Гейбриъл раздаде по дванайсет карти и остави тестето в средата на масата.
— Кажете ми, ваша светлост, какво възнамерявате да правите, когато спечеля? — попита Ръмбилоу, който беше сменил някои карти и чакаше Гейбриъл да направи същото.
Мадлин го удостои с толкова презрителен поглед, че той се изчерви.
— На ваше място бих се питала как да намеря десет хиляди лири.
— Такава лоялност, Кемпиън — възхити се Ръмбилоу. — Обявявам пет.
— Лошо. — Гейбриъл отвърна на обявяването.