Мадлин погледна отчаяно към Гейбриъл, който имаше безочието да изглежда облекчен.
— Не го гледай. — Ръмбилоу разтърси ръката й. — Той няма да те спаси.
Тогава ще трябва да се спася сама.
30
Обича ли ме Гейбриъл? Мадлин трябваше да си зададе този въпрос.
— Искам си моята част сега. — Лорн продължаваше да държи Ръмбилоу на прицел.
— Да не мислиш, че мога да я разделя на парчета с голи ръце? Гледай си работата и заплашвай с това един от тях. — Ръмбилоу посочи с палец отчаяните аристократи. — Няма как да се измъкна от спалнята без да ме видите. Скоро ще се върна. Ето. — Той подаде една торба на Мадлин и се обърна към Лорн. — За да не ти хрумне да изчезнеш с плячката.
— Не можеш да я вземеш — възпротиви се лакеят. Големия Бил се изправи зад Лорн и го цапна по главата. Лорн му налетя, но Големия Бил му заби един в мутрата и онзи се свлече на пода като чувал с картофи.
— Ръмбилоу ще й се порадва малко. — Големия Бил изгледа Мадлин яростно. — После всички ще я минем.
Мадлин притисна ръка към гърлото си. Лорн разтърка окървавения си нос и измънка:
— Не искам да я минавам. Искам си парите.
— Скоро ще се върна, за да отворя сейфа и да разделя пачките. — Тонът на Ръмбилоу стана саркастичен. — Ако искате, може да поставите охрана пред вратата.
Ръмбилоу поведе Мадлин към вратата и Гейбриъл ги изпрати с поглед. Мадлин крачеше бавно и отпуснато. Както обичайно, движенията й бяха пропити с чувственост и увереност, подходящи за жена родена с богатство и привилегии. Изглежда не осъзнаваше — или не се интересуваше — че върви върху тънък лед.
Но Гейбриъл я познаваше добре. Знаеше, че Мадлин добре разбира опасността, която Ръмбилоу представлява за нея. За всички. Тя щеше да направи необходимото, за да спаси човешки живот, и за да изправи Ръмбилоу пред бесилото.
Мадлин беше най-храбрата жена — най-храбрият човек — който Гейбриъл познаваше. Докато я гледаше как изчезва през вратата, той искаше да хукне след нея, да я изтръгне от лапите на Ръмбилоу, да го убие, задето се е осмелил да докосне неговата жена. Единственото, което го възпираше, беше дълбокото желание да си отмъсти за Джери, нуждата да залови френския кораб, който безнаказано плячкосваше английския бряг и увереността, че Мадлин ще му стъжни живота, ако се издъни сега.
Беше й казал да му се довери. Сега беше негов ред да й се довери относно залавянето на Ръмбилоу. В момента за помощ можеше да разчита само на нея.
Игралният салон беше меле от плачещи дами, възмутени лордове и ликуващи крадци.
Гейбриъл забеляза как един брутален лакей е притиснал разплаканата мис Грийн в ъгъла и я опипва похотливо, докато сваля бижутата й. Ръцете му бродеха по тялото й и си позволяваха волности, които всяваха страх у младото момиче и предизвикваха хлиповете му. Това му дойде твърде много: като знаеше, че същото може би се случва и с Мадлин и всеки момент в спалнята може да прогърми изстрел… а той не знае дали Мадлин ще е пред или зад пистолета…
Гейбриъл беше наясно, че трябва да отпусне на Ръмбилоу достатъчно време, за да избяга през тунела. Не твърде много — колкото да го отведе при кораба. Междувременно щеше да влезе в действие тук. Той изсули острието от ръкава си, изправи се зад лакея и го притисна към врата му.
— Пусни я — изръмжа той — и ми дай оръжието си.
Плещестият лакей се изсмя.
— К’ъв си ти, че да ме плашиш с тая ножка?
— Никой. — Гейбриъл заби кокалчета в адамовата ябълка на негодника, и когато мъжът изхърхори и се преви надве, той вдигна една масичка и го фрасна по главата.
Пистолетът изхвърча. Лакеят падна по лице на каменния под и си счупи носа. Гейбриъл чу звука от пращящия хрущял и видя локвата кръв.
Един от другите лакей направи крачка към Гейбриъл. Гейбриъл го погледна и зае бойна позиция с нож в ръка:
— Ела, ела. Ако знаеш как ме сърбят юмруците.
Лакеят се омете. По-лесно беше да обира жените. Проблеми не му трябваха.
Гейбриъл вдигна пистолета, затъкна го под колана си и се отправи към вратата. Подмина Големия Бил, който държеше под око вратата на спалнята и следеше дейността в игралния салон с пистолет в ръка. Така значи. Големия Бил нямаше много вяра на господаря си. Големия Бил можеше да бъде използван. Големия Бил можеше да се окаже ценен.
— Хайде, идвай — викна му Гейбриъл.
— Ей, ти къде отиваш? Я се връщай. Ограбваме ви!
— Всъщност Ръмбилоу не е там.
— Как да не е?! — Гейбриъл успя изцяло да прикове вниманието на Големия Бил.
— Не е. — Гейбриъл закрачи заднешком по коридора и дружески погледна Големия Бил, който първо помисли усилено със зяпнала уста, после последва Гейбриъл.