Ето това беше светът, в който се пренесох, като видях името на крал Зог на плаката. За миг не просто си го спомнях, а влязох в него. Разбира се, подобни впечатления траят едва няколко минути. Само след миг сякаш отново отворих очи — на четирийсет и пет съм, а на Странд има улично задръстване. Но преживяното остави някаква следа. Случва се понякога да се отърсиш от дълбок размисъл и да имаш чувството, че изплуваш от морските глъбини, но този път беше обратното, сякаш именно когато се пренесох в 1900 година, поех още въздух. Дори сега, с отворени очи, така да се каже, всички тези загубени бунаци, защурани насам-нататък, плакатите, изгорелите газове и ревът на автомобилните двигатели ми се струваха по-нереални от онази неделна утрин в Лоуър Бинфийлд преди трийсет и осем години.
Ето това беше светът, в който се пренесох, като видях името на крал Зог на плаката. За миг не просто си го спомнях, а влязох в него. Разбира се, подобни впечатления траят едва няколко минути. Само след миг сякаш отново отворих очи — на четирийсет и пет съм, а на Странд има улично задръстване. Но преживяното остави някаква следа. Случва се понякога да се отърсиш от дълбок размисъл и да имаш чувството, че изплуваш от морските глъбини, но този път беше обратното, сякаш именно когато се пренесох в 1900 година, поех още въздух. Дори сега, с отворени очи, така да се каже, всички тези загубени бунаци, защурани насам-нататък, плакатите, изгорелите газове и ревът на автомобилните двигатели ми се струваха по-нереални от онази неделна утрин в Лоуър Бинфийлд преди трийсет и осем години.
Захвърлих пурата и бавно продължих. Още долавях миризмата на мърша. В известен смисъл я долавям и сега. Отново съм в Лоуър Бинфийлд, а годината е 1900-та. Край поилото на тържището пощенският кон зоба от торбата под главата си. В сладкарското магазинче на ъгъла майка Уийлър отмерва ликьорени бонбони за половин пени. В това време минава каретата на лейди Рамплинг, лакеят с изрядните си бричове седи отзад със скръстени ръце. Чичо Изикиъл ругае Джоу Чеймбърлейн. Сержантът от наборната комисия с аления си мундир, тесните си сини парадни панталони и кръглата си фуражка без козирка удря крак и суче мустак. Пияниците дерат лисици в дворчето зад хотел „При Джордж“. Вики е в Уиндзор, Господ е на небето, Христос е на кръста, Йов е в търбуха на кита, Седрах, Мисах и Авденаго са в горящата огнена пещ, Сихон, цар аморейски, и Ог, цар васански, седят на троновете си и се гледат — не правят нищо, абсолютно нищо, просто съществуват, заемат уреченото си място, като двойка огнени кучета, или като Лъва и еднорога2.
Завинаги ли си е отишло? Не съм сигурен. Но ви казвам, хубаво се живееше тогава. Аз съм част от този свят. Вие също.
Втора част
I
Светът, който си припомних за миг, като видях името на крал Зог на вестникарския плакат, е тъй различен от онзи, в който живея сега, та може да се позатрудните да повярвате, че някога съм му принадлежал.
Предполагам, че вече що-годе сте си изградили мислен портрет на моята особа — дебелак на средна възраст с червендалесто лице и изкуствено чене — и досега подсъзнателно сте ме възприемали един и същ от раждането, та до днес. Само че четирийсет и пет години са много време и макар някои хора да не се променят и развиват, други пък напротив. Аз лично страшно се промених, имал съм и моменти на възход, и моменти на падение, но повечето са били на възход. Може да е странно, но ако ме видеше сега отнякъде, баща ми сигурно много щеше да се гордее с мен. Сигурно щеше да си каже, че е прекрасно, дето синът му притежава собствен автомобил и живее в къща с баня. Дори сега вече заемам по-високо положение, отколкото подхожда на човек с моя произход, а има моменти, когато се издигам до висоти, неподозирани за нас в онези отминали дни преди войната.
2
Лъвът и еднорогът — основните хералдически фигури в британския герб; емблематичен фразеологизъм за Великобритания. — Б.пр.