Обърна ли се назад, все ми се струва, че е лято. Усещам край себе си високата колкото мен трева и топлината, която се излъчва от напечената земя. И праха по пътеката, и топлата зеленикава светлина, която се процежда през клоните на лещака. Виждам ни тримата как се влачим по пътя и похапваме дребен плод от плетовете, Кейти ме тегли за ръката и ми говори: „Хайде, бебчо!“, чат-пат се провиква след брат ми: „Джоу! Я веднага тука! Само да ми паднеш!“. Джоу беше яко момче с голяма, ръбеста глава и грамадни прасци, от онези хлапета, дето все правят големи бели. На седем вече носеше къси панталони, плътни черни чорапи, изпънати над коленете, и огромни подковани обуща, с каквито ходеха момчетата по онова време. Мен още ме обличаха с ризки — нещо като ленени престилки, майка ми ги шиеше. Кейти носеше ужасяващо продрана пародия на истинска женска рокля, която се предаваше от сестра на сестра в семейството й, с дълга, провиснала фуста, която обираше прахоляка, и ботушки с копченца с изядени токове. Беше дребно момиченце, не по-висока от Джоу, но й се удаваше да „бави“ деца. В семейство като нейното децата започват да „бавят“ едва ли не щом ги отбият. Понякога се мъчеше да се прави на голяма и на дама, и те срязваше с някоя поговорка, която според нея ти запушва устата и толкоз. Ако кажеш „много ме е еня“, тя начаса изтърсваше: „Много ме е еня вече го е еня, много ме е еня висна на въжето, много ме е еня падна във котлето, много ме е кипна и увря“. Ако я нагрубиш — „Дума дупка не прави“, ако пък се фукаш — „Пред погибел гордост върви, и пред падение — надутост“. Това се сбъдна съвсем буквално един ден, когато си играех на войник, напето удрях крак и паднах в едно кравешко лайно. Кейтиното семейство се свираше в кирлива смърдяща дупка на бедняшката улица зад пивоварната. У тях децата гъмжаха като гадинки. До едно бяха успели да се изплъзнат от ходенето на училище, което по онова време не беше чак толкова трудно, и започваха да изпълняват поръчки и да заработват допълнителни пари по всевъзможни начини веднага щом проходят. Един от по-големите й братя го прибраха за месец на топло за кражба на ряпа. Кейти престана да ни води на разходка година по-късно, когато Джоу навърши осем и момиче вече не можеше да му надвие. Беше открил, че у Кейти спят по петима на легло и я скъсваше от подигравки.