Горката Кейти! Роди първото си дете на петнайсет години. Никой не знаеше кой е бащата, май и самата Кейти не беше много сигурна. Повечето хора смятаха, че е някой от братята й. Прибраха бебето в приюта, а Кейти замина на работа в Уолтън. След известно време се омъжи за един калайджия — неравностойна партия дори за момиче с нейния произход. За последен път я видях през 1913-а. Прекосявах Уолтън с велосипед и минах покрай едни ужасяващи дървени бараки до железопътната линия, с огради от дъги за буре, където в определени месеци от годината стануваха циганите, ако ги пусне полицията. По едно време от една барака се подаде сбръчкана вещица с провиснала коса и опушено лице, на вид най-малко петдесетгодишна, и взе да тупа някаква черга. Беше Кейти, трябва да е била двайсет и седем годишна.
II
Четвъртък беше пазарен ден. Още рано сутринта селяци с кръгли червендалести лица като тикви, мръсни рубашки и грамадни обуща, покрити със засъхнали кравешки лайна, и помъкнали лескови шибалки докарваха стоката си на пазара. Часове наред цареше страхотна олелия: кучета лаят, прасета квичат, разносвачи с фургони се мъчат да си пробият път през тарапаната, плющят с камшици и псуват, а всеки, който има нещо общо с добитъка, крещи и хвърля тояги. Но голямата патърдия ставаше, като докарат бик на пазара. Дори на онази крехка детска възраст ми се струваше, че повечето бикове са безобидни и добросъвестни добичета, които искат само да си седят мирно на сергията, но какъв бик ще е това, ако половината град не излезе да го гони. Случвало се е някоя подплашена юница да се развърже и да хукне в някоя уличка, и тогава всеки, който се намери на пътя й, застава насред улицата, започва да размахва ръце като вятърна мелница и да вика: „У-у! У-у!“. Това уж хипнотизирало животните, но във всеки случай ги плашеше.
По някое време преди обяд в магазинчето ще влезе някой фермер, ще загребе шепа зърно за проба и ще го остави да изтече между пръстите си. Всъщност баща ми почти не работеше с фермери, защото нямаше фургон за доставки и не можеше да си позволи дългосрочни кредити. Въртеше, общо взето, дребна търговийка — храна за кокошки, фураж за конете на търговците и тъй нататък. Старият Бруър от Мил Фарм, скръндзав стар подлец с прошарена брада и без мустаци, се бавеше и по половин час, загребваше от зърното за кокошки и разсеяно го оставяше да изтече в джоба му, след което, разбира се, накрая се омиташе, без да си купи нищо. Вечерно време кръчмите се препълваха с пияни мъже. В онези дни бирата струваше два пенса за пинта и, за разлика от сега, съдържаше нещо веществено. По време на цялата Англо-бурска война наборният сержант висеше в кръчмата всеки четвъртък и събота вечер, стегнат и издокаран, като от кутия изваден, и щедро пръскаше пари. Някой път ще го видиш на другата сутрин да води някой грамаден, червендалест, смутен селски младеж, снощи пиян, та две не вижда, а на сутринта открил, че ще му струва двайсет лири да се отърве от цялата работа. Хората стоят на прага на къщите си, и като ги видят, клатят глави, сякаш минава погребение: „Хубава работа! Войник се записал! Като си помислиш само! Такова хубаво момче!“. Това ги шокираше. В техните очи да се запишеш войник, е все едно момиче да стане уличница. Отношението им към войната и към армията беше много странно. Всички те хранеха добрите стари английски убеждения, че войниците са най-голямата измет на земята и всеки, който влезе в армията, ще се пропие до смърт и ще иде право в ада, но в същото време бяха добри патриоти, държаха британския флаг окачен на прозореца си и до дън душа вярваха, че англичаните никога не са били побеждавани в битка, и няма и да бъдат. По това време всички, включително неконформистите4, пееха сантиментални песни за „тънката червена линия“5 и момчето, загинало в бой далеч от дома. Запомнил съм, че тези момчета все умираха „сред писъка на бомби и куршуми“. Като дете се озадачавах. Бомби и куршуми — това ми беше ясно, но думата „писък“ извикваше в съзнанието ми чудновата картина на ято чайки. Когато обсадата на Мейфкинг бе свалена, едва не полудяха от радост, а със сигурност имаше и периоди, когато вярваха, че бурите подхвърляли бебета във въздуха и ги нанизвали на щиковете на пушките си. На стария Бруър така му дотегна децата да го сподирят с викове „Кругър!“, че към края на войната си обръсна брадата. Отношението им към правителството беше горе-долу същото. До един чистокръвни англичани, те се кълняха, че Вики е най-добрата кралица, живяла някога, а чужденците са мръсна сган, но в същото време на никой и през ум не му минаваше да плати данък, дори разрешително за куче, ако има начин да се измъкне. Преди и след войната Лоуър Бинфийлд беше либерален избирателен район. По време на самата война се състояха предсрочни избори, които ги спечелиха консерваторите. Бях твърде малък да проумея точно за какво става дума, само знаех, че съм консерватор, защото сините знаменца ми харесваха повече от червените, но съм запомнил събитието най-вече заради пияния, който падна по нос на паважа пред пивницата. Всред общото оживление никой не му обърна внимание и той лежа така, на жегата, а кръвта му засъхваше наоколо, и като изсъхна съвсем, стана морава. Когато дойде време за следващите избори през 1906-а, вече бях достатъчно голям горе-долу да проумея за какво става дума — и този път бях либерал, защото такива бяха всички останали. Хората гониха кандидата на консерваторите цял километър и го хвърлиха в един водопой, обрасъл с водна леща. В онези времена хората приемаха политиката много сериозно. Започваха да се запасяват с развалени яйца седмици преди началото на избори.
4
Става дума за последователите на всички протестантски течения, отказващи да приемат реда на господстващата англиканска църква. — Б.пр.
5
По повод битката при Балаклава (25 октомври 1854 г.), ключова за изхода на Кримската война, военният кореспондент на в. „Таймс“ Уилям Ръсъл пише, че между напредващите руснаци и британския лагер не се виждало друго, освен „тънката червена линия, обточена със стомана“ на 93-ти полк. Съкратена на „тънка червена линия“, фразата добива популярност като символ, с право или не, на британското хладнокръвие в боя. — Б.пр.