Търговският пътник си взе още една кибритена клечка, за да си почисти и зъбите, после ми подхвърли кутийката обратно. Влакът профуча по железен мост. Долу мярнах пекарска кола за доставки и дълга редица камиони, натоварени с цимент. Чудното е там, разсъждавах, че в известен смисъл са прави за дебелите хора. Факт е, че дебелият човек, особено ако е такъв по рождение — от дете, с други думи — не е съвсем като другите. Той изживява живота си в по-различна плоскост, една такава лековато — комедийна, макар що се отнася до онези от панаирджийските атракции и всъщност до всеки над сто и трийсет килограма, то да е повече вулгарен фарс, отколкото лековата комедия. През живота си съм бил и слаб, и дебел, и зная какво значение за външния вид има дебелината. Някак си не ти позволява да приемаш нещата твърде сериозно. Съмнявам се, че човек, който винаги е бил единствено и само дебел, когото наричат Дунди откакто е проходил, изобщо подозира за съществуването на истински дълбоки чувства. И как би могъл? Той няма опит с тези неща. Изключено е да присъства на трагична сцена, защото сцена, на която присъства дебел човек, не е трагична, а комична. Я си представете дебел Хамлет например! Или Оливър Харди в ролята на Ромео. Колкото и да е смешно, само преди няколко дни пак си мислих нещо подобно, докато четях едно романче, което си купих от дрогерията „Бутс“. Казва се „Погубена страст“. Героят открива, че момичето му е избягало с друг. Той е от онези, за които четем по книгите — с бледо, деликатно лице, тъмна коса и частни доходи. Спомням си пасажа почти дословно:
Дейвид крачеше из стаята, притиснал длани към челото си. Изглежда, новината го беше зашеметила. Дълго не можа да повярва. Шийла да му изневери! Това не е възможно! Внезапно прозрението нахлу в съзнанието му и той проумя истината в цялата й грозота. Не можа да го понесе. В пристъп на скръб се хвърли на земята и зарида.
Или нещо подобно. Но още тогава ме накара да се замисля. Ето на, виждате ли. Това се очаква от хората — от някои хора. Но какво да кажем за човек като мен? Да предположим, че Хилда реши да прекара един уикенд с друг — не че ми пука, дори доста бих се зарадвал на откритието, че й е останал поне толкова живец, — но да предположим, че ми пукаше, щях ли да се хвърля на земята в пристъп на скръб и да заридая? Очаква ли се от мен да постъпя така? С фигура като моята — изключено. Би било живо светотатство.
Влакът се движеше по висок насип. В ниското се бяха ширнали покривите на къщите — малките червени покриви, върху които ще падат бомбите и които сега бяха огрени от случаен слънчев лъч. Странно как не спираме да мислим за бомбите. Разбира се, няма спор, че това ще се случи съвсем скоро. Личи си колко е наближило по жизнерадостните материали във вестниците. Онзи ден четох една статия в Нюз Кроникъл, в която се твърдеше, че съвременните бомбардировачи не можели да нанесат никакви вреди. Противовъздушните оръдия били толкова развити, че бомбардировачът не можел да се сниши под шест хиляди метра височина. Човекът, моля ви се, смята, че ако самолетът е достатъчно високо, бомбите не стигат до земята. Или всъщност е искал да каже, че няма да уцелят кралския арсенал в Улидж, а само места като Елесмиър Роуд.
Като цяло обаче не е чак толкова лошо да си дебел, казах си. Хубавото му е, че така винаги си популярен. Дебелакът подхожда на всяка компания, като се почне от букмейкърите и се стигне до епископите. Що се отнася до жените, дебелаците имат по-голям успех сред тях, отколкото се смята. Глупаво е да си въобразявате, както правят някои, че жената гледа на дебелака само с насмешка. Истината е, че жената не гледа с насмешка на никой мъж, стига да успее да я преметне, че е влюбен в нея.
И все пак не забравяйте, че невинаги съм бил дебел. Напълнях през последните седем-осем години и сигурно вече съм добил повечето отличителни черти на това племе. Но факт е също така, че вътрешно, дълбоко в себе си, изобщо не се чувствам дебел. Не! Не се заблуждавайте. Не се опитвам да се изкарам някакво нежно цвете, животрептящо сърце зад ухилената гримаса и прочие. В застрахователния бизнес няма място за такива. Аз съм недодялан, безчувствен и пасвам на обкръжението си. Докато има места по земята, където се търгува на комисиона и човек може да си вади хляба само чрез чисто нахалство и липса на изтънчени чувства, ще има и хора като мен. Аз съм в състояние да си осигуря препитание почти при всички обстоятелства — но само препитание, никога богатство, — и дори в условия на война, революция, епидемия и глад ще намеря начин да си набавя прехраната, за да оцелея по-дълго от повечето хора. Аз съм този тип. Но нося у себе си и нещо друго, най-вече махмурлук от миналото. Ще ви разкажа за това по-нататък. Дебел съм, но вътрешно съм строен. Хрумвало ли ви е, че у всеки дебел човек живее по един строен, тъкмо както във всяко парче камък, както се казва, живее по една статуя?