— А какъв е вашият занаят?
— Няма да ми повярваш…
— Кълна се, че ще ви повярвам!
— Кечистка.
— Не ви вярвам!
— Кечистка! Наричаха ме Лангдокската удушвачка!
Оттогава, когато съм нещо смачкан и когато е сигурна, че никой не ни чува, Маминка Роза ми разказва за големите си битки: Лангдокската удушвачка срещу Лимузенската1 касапка, двайсетгодишната й борба с Дяволика Сенклер, една холандка, която имала снаряди вместо гърди, и най-вече за световната си купа срещу Ула-Ула, наречена Бухенвалдската кучка, която никога преди това не била побеждавана, дори и от Стоманените бедра, големия идол на Маминка Роза, когато била кечистка. Тези битки ме карат да мечтая, защото си представям моята приятелка, каквато е сега — дребничка и малко залитаща старица в розова престилка, да пердаши разни човекоядки, облечени в трика. Имам чувството, че това съм аз. Така ставам най-силният. И си отмъщавам.
Ха така, ако с всички тези подсказвания за Маминка Роза или за Лангдокската удушвачка, не се сещаш коя е Маминка Роза, ти, Дядо Боже, би трябвало да спреш да бъдеш Дядо Боже и да се пенсионираш. Мисля, че бях ясен, нали?
Да се върнем към моите работи.
С две думи, присаждането, което ми направиха, донесе много разочарования тук. Химиотерапията ми също носеше разочарования, но не беше толкова страшно, защото надеждите бяха в присаждането. Сега имам чувството, че докторите вече не знаят какво да предложат, направо жал да ти стане. Доктор Дюселдорф, когото мама намира за толкова красив, макар че според мен е малко дебеловежд, изглежда разстроен като Дядо Коледа, който си е свършил подаръците в торбата.
Обстановката се скапва. Говорих за това на приятеля ми Бекон. Всъщност, той не се казва Бекон, а Ив, но ние го нарекохме Бекон, защото това му отива много повече, като се има предвид, че целият е изпогорен.
— Бекон, имам чувството, че лекарите вече не ме обичат, потискам ги.
— Ти пък, Яйцеглавчо! Те, лекарите, нямат изхабяване. Непрекъснато бъкат от идеи какви операции да ти направят. Пресметнах, че дотук са ми обещали поне шест.
— Може би ги вдъхновяваш.
— Сигурно е така.
— Но защо не ми кажат просто, че ще умра?
И тук Бекон направи като всички в болницата — сякаш оглуша. Ако кажеш „смърт“ в една болница, никой не чува. Можеш да бъдеш сигурен, че ще се получи дупка във въздуха и хората ще заговорят за нещо друго. Бях направил този тест с всички. С изключение на Маминка Роза.
И тъй, тази сутрин исках да видя дали и тя ще си стъпи на ушите в този момент.
— Маминке Роза, имам чувството, че никой не ми казва, че ще умра.
Тя ме изгледа. Дали и тя ще направи като другите? Моля те, Лангдокска удушвачке, бъди силна и си запази слуха!
— Защо искаш да ти го казват, щом го знаеш, Оскаре?
Уф, тя поне чу.
— Маминке Роза, имам чувството, че си измислят някаква друга болница, а не тази, която е в действителност. Държат се, сякаш хората идват в болницата само да се излекуват. А пък те идват тук и за да умрат.
— Прав си, Оскаре. Мисля даже, че правим същата грешка и с живота. Забравяме, че животът е крехък, ронлив, мимолетен. Всички се правим на безсмъртни.
— Операцията ми е неуспешна, нали, Маминке Роза?
Маминка Роза не отговори. Това беше нейният начин да каже „да“. Когато вече беше сигурна, че съм разбрал, тя се наведе и ми рече с умолителен тон:
— Нищо не съм ти казала, разбира се. Закълни ми се.
— Заклевам се.
Замълчахме за миг, колкото да понаместим тези нови мисли.
— Оскар, ами ако вземеш да пишеш на Дядо Боже?
— О не, не и вие, Маминке Роза!
— Какво не и аз?
— Не и вие! Мислех си, че вие не сте лъжкиня.
— Но аз не те лъжа.
— Тогава защо ми говорите за Бог? Вече са ми спретвали номера с Дядо Коледа. Веднъж ми стига!
— Оскаре, няма никаква връзка между Дядо Боже и Дядо Коледа.
— Ами. Същото е. Промиване на мозъка и дъра-бъра!
— Представяш ли си аз, бившата кечистка, със сто и шейсет спечелени битки от общо сто шейсет и пет, и четирийсет и три от тях с нокаут, аз, Лангдокската удушвачка, представяш ли си аз да повярвам дори за секунда в Дядо Коледа?
— Не.
— Е, не вярвам в Дядо Коледа, но вярвам в Дядо Боже. Това е.
Като бял ден е ясно, че казано по този начин, всичко се променя.