— Можете да го смятате и така… — кимна полковникът.
Той не се чувстваше унизен. Абсолютно никак не го интересуваше гордостта, когато неговата Таня беше в опасност.
— Но вие не сте разбрали най-важното — неочаквано каза Анжела.
Те се приближаваха вече към „Садовое колцо“ и пресякоха по диагонал тихото кръстовище на „Малая Бронная“ и улица „Ермолаевска“.
— Какво не съм разбрал? — попита полковникът.
— Защо е започнал всичко това именно сега. И освен това не сте разбрали защо са скритите камери…
Да кажем, че полковникът се учуди, щеше да бъде слабо.
— Какво значи това? — попита той нарочно със студен тон.
— Аз знам каква е работата.
— Вие ли?!
— Естествено! Николай ми се доверява!
Сега те вървяха по вътрешната страна на „Садовое колцо“. Тук имаше много повече коли и минувачи, и суетня.
— На мен още от началото не ми хареса тази идея — продължи Анжела. — От момента, когато пристигна Брайън.
— Кой е този Брайън?
— Продуцент. От Австралия. Не помня как му е фамилното име. Нещо полско. Складовски, Соколовски… Той е стар партньор на Николай.
— Какво общо има Брайън? — намръщи се Ходасевич.
— Това е негова идея. Пристигна през зимата. Имаха преговори с Николай. А после го поканихме на вилата. Бяхме тримата — той и ние двамата с Николай. Пекохме шашлик, пийнахме и изведнъж Брайън казва:
— Имам грандиозна идея, приятели! Идея за милион долара! Даже за сто милиона!
Анжела и полковникът все така вървяха в крак, рамо до рамо, като двама заговорници. „Защо ми разказва всичко това? — мярна се в ума на Ходасевич. Тук има нещо?!“.
— Естествено, Коля налапа въдицата, попита Брайън каква е тази идея? Онзи каза, че у нас, както и у тях, са популярни риалити шоутата… Знаете ли, Ходасевич, какво е това риалити шоу?
— Зная — кимна полковникът. — „Зад стъклото“, „Дом“, „Глад“. Но не ги гледам.
— Аз също. Но има кой да ги гледа! И още как има! Рейтингите хвърчат към небето… Та така — продължи тя, — Брайън тогава зададе риторичния въпрос — а защо да се снима само риалити шоу, когато всички участници ЗНАЯТ, че са „зад стъклото“? Защо няма нито една програма, където участникът ДА НЕ ЗНАЕ, че го снимат? Попада в разни приключения, а не разбира, че всичко е нагласено. И не знае, че всяка негова крачка се записва на лента.
Ходасевич, малко смаян от чутото, кимна:
— Имаше и такова. „Шоуто на Труман“.
— Но онова е филм! А в реалния живот?!
Полковникът вече започваше да разбира. Но ей така възрази:
— А какво става с правата на човека? Правото на човека на личен живот? Всеки трябва да даде съгласието си да го снимат. Макар и със задна дата.
Манукян кимна:
— Именно така отговори Николай на Брайън. А онзи се разсмя — че много ли се спазват правата на човека в Русия? И кой го интересува в моята, да речем, Австралия, че се нарушават правата на някакъв си руснак? При това, казва той, има Интернет. А в мрежата въобще и дяволът няма да разбере кое е легално и кое — не. И срещу кого, пита се, обектът, попаднал на лентата, ще подава иск? Срещу сайта, регистриран на Коста Рика на подставено лице ли? Какво изобщо онзи нещастник може да докаже?
— Значи, вашият любовник е решил да се занимае с този бизнес… — уточни полковникът.
— Да! Реши! И Брайън му даде за снимането на откровено риалити шоу — шоуто, където героят ДА НЕ ЗНАЕ, че е под прицела на камерите — триста хиляди долара. Каза му, че негова, на Николай, грижа е единствено производството. А с монтирания филм той, Брайън, вече ще постъпва по свое усмотрение. Той ще се заеме с разпространението, рекламата и всички възможни искове… С една дума моят Николай се запали по тази идея… такова нещо още не бе имало в историята на телевизията… Е, а нататък — прекъсна се Анжела, — по-нататък, вие, Ходасевич, практически знаете всичко сам.
— Чакай, чакай — полковникът неволно мина на „ти“, — значи всичко това: пребиването на Таня, аварията, взривът, е измислено просто заради шоуто? Заради картинките на екрана?
— Именно! — кимна Манукян.
— Но това е подсъдно! Това са цяла редица членове от Наказателния кодекс!
— А кой може да го докаже? — лениво се усмихна Анжела.
— Защо са решили да изберат тъкмо Таня?