— Е, аз самата не съм я виждала, но казаха, че била фотогенична. Както каза моят Николай: „Сексапил, цици, всичко си има.“ Вероятно е правил все пак някакъв кастинг. Е, и вашата Таня е била одобрена. Така че се гордейте. Но са я избрали не само за това. А и заради това, че именно тя — правилно сте се досетили! — е дъщеря на неговия враг. Тоест, ваша дъщеря. Или, как беше, заварена дъщеря! Е, това не е важно. Все едно вие си я обичате повече от всичко на света.
— Той е побъркан, този ваш Николай! — уверено рече полковникът.
— Аз също мисля така… — кимна и кратко се изкикоти Анжела. Спря и извади от чантата си цигари. Запали. Изпусна струйка дим. Те стояха един срещу друг в средата на широк тротоар. — Та ето така започна всичко… — завърши тя. — И като тръгна… Но — тя свали очилата си и погледна право в очите полковника със своите черни очи, — ако вие, Ходасевич, кажете на някого и дума от цялата тази история, няма да останете жив. Аз дори Николай няма да моля за нищо. Моите лични бодигардове ще ви удушат със собствени ръце.
— Тогава защо ми разказахте всичко?
— Защото вие ми харесвате, Ходасевич! — обезоръжаващо каза Анжела. — Вие сте същият като Николай — само че много по-свестен.
И тя изведнъж поривисто го целуна по устните. После сама го отблъсна и каза:
— По-нататък няма нужда да ме изпращате. Сбогом.
Тя се обърна и бързо-бързо тръгна в посока към „Маяковка“. Полковникът слисано гледаше след нея.
След това тръсна глава, за да изгони магията и по залетия от слънцето тротоар се приближи до улицата. Вдигна ръка, спирайки такси. Спряха едновременно двама частници — един след друг. Ходасевич нарочно не се пазари нито с единия, нито с другия, а когато спря трета кола, той седна на предната седалка в нея и каза:
— В Новогиреево. Осемнайсета градска болница. Моля ви, по-бързо.
Таня
Вторник, през деня
Валерий Петрович стигна с частника до задния двор на клиниката (по същия този път Таня избяга след като докара в болницата ранения наркоман).
Таня я изведоха отвътре двама — Кирил Евгениевич и болничният охранител с гумена палка на кръста. Кирил грижовно я поддържаше под ръка, а охранителят стрелкаше с очи на всички страни в търсене на всевъзможни опасности. По джиесемите за всеки случай не се бяха свързвали, а за срещата се бяха уговорили още вчера, когато полковникът се обади в кабинета на Кирил Евгениевич.
За довиждане Таня целуна Кирил по бузата. Целувката излезе нежна и многообещаваща. Докторът после дълго време чувстваше на бузата си нейните устни.
Те за много неща си бяха поговорили тази нощ, много неща бяха разбрали един за друг, но тази целувка беше първото им докосване. После Таня седна на задната седалка на колата, весело се усмихна, помаха през прозореца с ръка, а Кирил така и не знаеше — дали не я вижда за последен път?
Макар Таня да беше обещала, че ще му се обади „когато всичко свърши“, Кирил не беше сигурен, че тя ще го направи. Така и не разбра като какъв беше той за Таня. Вълшебна пръчица, която използват в труден момент, а после захвърлят в далечния прашен ъгъл? Или все пак нещо голямо, нали все му се струваше, че познава Таня отдавна, едва ли не от ранно детство?
Таксито се отдалечи по празната улица, охранителят се скри някъде, а Кирил Евгениевич, кой знае защо, още дълго гледа след колата, сякаш очакваше, че тя, като в старите филми, изведнъж ще спре и оттам ще изскочи Таня, ще дотича до него и ще се хвърли на врата му и ще го целуне на раздяла — горещо, истински ще го целуне… Но нищо подобно не се случи, колата замина по сенчестата пресечка, а после се скри зад ъгъла.
Таня и Валерий Петрович
Вторник, сряда, четвъртък
Валерий Петрович закара Таня в същата нелегална квартира, където се криеше той. В следващите три дни след като се върна от болницата, тя не напусна убежището, освен веднъж, когато се отби и купи разни продукти. Тогава тя се обади от автомат (както я бе помолил Валерий Петрович) на журналиста Димка Полуянов.
Полуянов се появи привечер. Донесе със себе си цял арсенал. Първо, докара Таниния любимец пеженцето и го паркира под прозореца. Второ, довлече най-съвременния скенер и фотопринтер. Освен това цифров фотоапарат с комплект разнокалибрени обективи.
— Изпросих ги от редакцията — измърмори Полуянов. — Апаратурата струва повече от десет хиляди „зелени“. Така че, Валерий Петрович, на ваша отговорност. Че аз тая госпожичка я знам… — кимна той към Таня.