Таня, макар и да се пообиди, че я нарече така, не се разсърди, защото му беше благодарна, че той направо я спаси.
Полуянов не се оказа единственият, пред когото те разсекретиха убежището си. Същият ден пристигна млад румен младеж — лейтенант от Агенцията за правителствени спец връзки, както поясни пастрокът й — и донесе някакви два апарата с неясно предназначение. Вечеряха заедно, а той хлътна по Таня, през цялото време я гледаше зяпнал, изчервяваше се, а после, по молба на Ходасевич, я научи как да работи с апаратите. Първият се оказа, че е за да се откриват в жилището „бръмбари“ („бръмбари“ нямаше). Вторият апарат служеше за заглушаване в радиус от петдесет метра на мобилни телефони. Защо им трябваше такъв апарат, Валерий Петрович не каза.
Колкото и да го молеше Таня, полковникът остана непреклонен и не позволи да извикат специалист по компютърна графика. На всичките й молби, той отвръщаше:
— Ти си младо момиче и компютърно грамотно. Оправяй се сама.
И така се наложи Таня по цяла нощ да разучава хилядата страници на тухлата със заглавие „Използване на Adobe Photoshop7“, а после трескаво да усвоява практически непознатия й „Фотошоп“.
Валерий Петрович всяка сутрин излизаше някъде съвсем рано и се връщаше късно. И веднага стоварваше работа на Таня, над която тя висеше до разсъмване. Лягаше си, когато пастрокът й вече пиеше сутрешното си кафе, а после от напрежение дълго не можеше да заспи…
С какво се занимаваше Валерий Петрович през останалото време, Таня така и не научи.
По цели нощи тя седеше пред компютъра и на практика усвояваше програмата „Фотошоп“.
Така минаха три дни…
През един от тези дни Наталия Соколова, бившата Танина секретарка, излизаше от агенция „Петата власт“ в шест и половина вечерта. С внимателно обмислен грим, с най-елегантен костюм, с новички обувки — толкова нови, че направо скърцат — тя се канеше да се поразходи по „Тверска“. Първо ще мине през магазините, после ще изпие един коктейл някъде в кафене навън, а после… после ще видим, както се случи… (Наталия изобщо не се и съмняваше, че на нея, млада, красива и шикозно облечена, все нещо хубаво ще й се случи.)
Тя с летяща стъпка се носеше към „Тверска“, когато към нея се приближи непознат, дебел, възрастен мъж.
— Вие сте Наташа Соколова — каза той утвърдително, като се усмихваше сърдечно.
— Да — отвърна тя учудена, — но аз не ви познавам.
— Макс ме помоли да ви предам нещо.
— Макс?
— Да, Максим Мезенцев.
— И какво?
— Знаете ли, не е удобно на улицата — каза шишкото, излъчвайки добродушие. — Може би да влезем в някое заведение? Да изпием по чаша кафе — и веднага добави: — Аз черпя.
Седенето в заведение с мил дебеланко не предвещаваше никаква опасност и Наталия сви рамене:
— Айде! — И веднага се поправи: — В смисъл — да вървим.
Пък и заведението се оказа почти на две крачки — тихо и не скъпо. Наташа отдавна мислеше да го проучи, но все нямаше повод.
Те влязоха вътре и седнаха до прозореца. На Наталия не й хареса много, че шишкото седна не срещу нея, а до нея, като с тялото си й преграждаше пътя към отстъпление. Е, нищо де. Ако нещо стане, тя веднага ще го постави на мястото му.
Наталия обиколи с поглед помещението. В заведението нямаше никой, ако не се смятат двамата доста наквасени мъже, които пиеха водка и замезваха с шашлици.
Валерий Петрович (а това естествено беше той) поръча на сервитьорката две кафета.
— Може би искате още нещо? — грейнал в усмивка попита той Наташка.
— Не, благодаря — малко хладно отказа тя и мина на въпроса: — Та какво иска да ми предаде Макс?
— Вашият любовник Макс — изведнъж натъртено и с тежест (и затова плашещо) произнесе полковникът — си призна всичко!
Наталия в първия момент даже не разбра за какво става дума, а полковникът добави:
— Той разказа, как вие по негова молба се откраднали от сейфа на компанията секретен документ!
Когато смисълът на тези думи стигна до съзнанието на Наташка, отначало я обля гореща, а после студена вълна, а след това, вече не бе в състояние да се владее. Тя прошепна:
— Не разбирам за какво говорите…
— Прекрасно разбирате всичко, Наташенка!
Сервитьорката сложи пред тях чаши с еспресо и се отдалечи, като се чудеше какво става. Ако тоя дебелия сваля момичето, тогава защо се ограничиха с едно кафе? А може би това е баща, който се кара на непослушната си дъщеря? Ето я, горката, побледня и едва не ревна.