Малко преди да стигне до площад „Пушкински“, Анжела намали скоростта и нарушавайки правилата, сви под огромната арка на една сталинска сграда. Собственикът на мерцедеса, който излизаше изпод арката, отначало ядосано изсвири, но после я видя през предното стъкло — с чувствените устни и къдравата черна коса — и й даде знак с ръка, а после се дръпна да й направи път. Така тя успя да мине в пресечката. Сега вече беше съвсем близо до клуб „Целина“. Там днес празнуваха премиерата на поредния пълнометражен филм на компанията „УТВ-филм“. Тази клуб бе собственост на татенцето и всички пътища към него й бяха по-познати от родния дом.
Анжела малко намали, за да се огледа. Тя късогледо присви очи, погледна надясно и наляво дали няма насрещни коли… И в този момент изведнъж усети страшно силен удар отзад. Чу се железен грохот. Изхвърли я напред, върху волана (тя по принцип никога не слагаше колана, за да не притиска гърдите си). След секунда слисаната Анжела разбра какво се беше случило — в багажника на колата й се беше врязал някой. Недоумението й се смени с гняв.
Анжела изскочи от колата. Точно така! Отзад, в толкова стилния й багажник се бе забила някаква червена колица! Зад волана — млада блондинка. Лицето й изкривено от страх. Ръцете й конвулсивно стискат кормилото. Но на нейната гадничка таратайка й нямаше нищо, а на Анжелиното ново рено цялата му задница е на хармоника, а задното стъкло е на парченца…
— Ах, ти, кучко мръсна!!! — закрещя Анжела на блондинката през отворения прозорец на бричката й (тая смотла дори не е имала пари за един климатик!). — Ти к‘во, кьорава ли си, пачавро?! — Анжела изобщо не сдържаше езика си и хич не я интересуваха минувачите… — Не виждаш ли, кучко, къде караш?!
А блондинката, вместо пълноценен скандал, само можа да изблее:
— Извинете… Виновна съм… Да повикаме милицията… Имам застраховка!
Не късно и не рано, а точно навреме, в седем и петнайсет, полковник Ходасевич прекрачи прага на клуб „Целина“. Тук се празнуваше премиерата на игралния филм „Слънцето не свети за всички“. Бяха поканени (както се съобщаваше във вестник „Коммерсантъ“) „видни дейци на киното и на близките към него изкуства“.
Охранителят лениво погледна поканата на Ходасевич. Друг прекара металотърсач по него, третият делово подхвърли: „Отворете си куфарчето.“ В новото малко куфарче на полковника нямаше нищо друго, освен листове и снимки в непрозрачни найлонови джобове.
„Минавайте“ — каза охранителят, изобрази на лицето си нещо като усмивка и се зае със следващия по ред.
Влизайки в клуба, Ходасевич мислено оцени съвременното развитие на печатното дело на Запад (както пишеха Илф и Петров). Това, над което по-рано залягаха няколко лаборатории и цялата специална типография на КГБ, днес се оказа възможно да се направи в домашни условия. Той също така не можеше да не се зарадва по повод високата „обучаемост“ и компютърна грамотност на Таня, направила документа. Нейната хитрост и съобразителност също изиграха роля. Танюшка се обади на поне двайсетина печатници — от името на мениджъра на компания УТВ — преди да намери онази, където бяха направени поканите, а после ги убеди да й изпратят по електронната поща образец, „за да внесе незначителни промени“.
Сега само шофьорското й майсторство да не я подведе! А Анжела — да не я познае! Не дай боже, Птушко-старши да й е демонстрирал заснетите видеоматериали?! Макар че, познавайки бившия си колега и комитетските му навици, да се предположи последното беше доста трудно… Обаче за Татяна Ходасевич се притесняваше къде-къде повече, отколкото за себе си.
— Николаша!… Стана голямо нещастие!
— Какво се е случило?!
— Някаква овца се джасна в колата ми!
— Ти добре ли си?
— Абе аз съм добре, обаче багажникът на реното е страхотно смачкан!
— Помощ трябва ли ти?
— С какво можеш да ми помогнеш!
— Да ти пратя ли Василий?
— За к’во ми е твоя Василий?
— Да се разбере с тая мацка.
— Ох, моля ти се! Дай да се придържаме към правната страна! — с насмешка рече тя.
— Как така? — той също се подсмихна.
— Колата й има застраховка, моята също. Извикахме пътната милиция. Сигурно скоро ще пристигнат тия с раираните палки. Така че засега се веселете без мен.