— Валера! — гласът на Таня по телефона звучеше ликуващо. Изглеждаше, че се чувства великолепно и по доволния й тон той веднага разбра, че е успяла.
„На Таня й дай само да върши лудории — помисли си Ходасевич. — Хич не може да живее спокойно и се чувства като риба във вода единствено, когато й се случва нещо.“
— Валерочка! Всичко е наред! — продължи весело Таня. — Фраснах се в нея! Така че сега седим и чакаме да се дотътри пътната!
Валерий Петрович в хода на разговора се бе уединил в далечния ъгъл на клуба, там, където имаше малко хора, за да не може да бъде подслушан нито от Птушко, нито от неговите копои.
— А тя там случайно да не те чуе? — загрижено попита полковникът.
— Не, какво говориш! Затворила съм всички прозорци…
— Ти не си пострадала, нали?
— Не, всичко е чудесно! Пеженцето също е почти целичко! — Таня се задъхваше от възбуда. — С една дума — всичко стана, както ти ме инструктира! И поне два часа минимум съм ти осигурила!
— След десетина минути включвай „заглушителя“.
— Окей, бос! Всичко ще направя!
— Извини ме — с чувство каза Ходасевич.
— За какво? — уж се изуми Таня.
— За това, че те подлагам на опасност.
— Ами, глупости! — сякаш се разсърди тя, а всъщност беше поласкана от загрижеността му. — Какви ти опасности при скорост десет километра!
— Добре, миличка. Благодаря ти.
— Служа на Съветския съюз! — засмя се Таня и затвори.
Гостите на клуба се оказаха повечето бохеми — артисти (някои от тях Валерий Петрович дори позна по физиономия), художници, телевизионни водещи, дългокраки манекенки.
Старият му приятел Николай Птушко — със загар, пооплешивял, в смокинг — се въртеше наблизо до шведската маса. Край него постоянно имаше хора — едни се приближаваха, други се отдръпваха, а после идваха нови.
Полковникът разбра, че няма да дочака Птушко да остане сам и затова с чаша шампанско в ръка започна да си пробива път към него. Най-сетне се озова до Птушко, а и той го забеляза. Очите му се присвиха.
— Здравей, Коля — небрежно каза Валерий Петрович.
— Не съм те канил тук…
— Аз дойдох без да си ме канил!
— Защо?
— Трябва да поговорим.
— За какво?
— За твоето риалити шоу.
Нещо в лицето на Птушко трепна. „В сравнение с преди по-зле понася ударите! — помисли си Ходасевич. — Явно е загубил тренинг в процеса на сладкия живот.“
— Не разбирам за какво говориш.
Към разговора им с любопитство взеха да се присламчват няколко гости, които се оказаха близо до тях. Една мутра, явно бодигард на продуцента, взе да си пробива път през тълпата към шефа си. Време беше да прехвърли разговора в по-конструктивно русло.
— Искаш ли за твоето шоу и за тебе лично утре да пишат вестниците? — поинтересува се Валерий Петрович.
— Какво искаш?
— Нали ти казвам — само да поговорим малко. По-добре насаме.
Птушко направи знак на охранителя да стои настрана и стараейки се да запази достойнство, небрежно, с кисела физиономия, сякаш му правеше услуга, подхвърли на Ходасевич:
— Е, добре, да вървим.
Те минаха през тълпата като нож през масло — наконтените гости, виждайки Птушко, се дръпваха да му направят път. С недоумение поглеждаха Ходасевич — демек, кой е този и защо му се оказва честта да придружава боса?
Птушко и Валерий Петрович стигнаха до далечния ъгъл на клуба. Влязоха в коридорче, което водеше в кухнята. Край тях притича сервитьор с поднос, пълен с чаши. Ходасевич сложи на подноса недопитото си шампанско.
От кухнята се дочуваше прашенето на олио и гласовете на готвачите. Птушко се приближи до незабележима врата с надпис „Служебно помещение“. Отвори я. Веднага след вратата започваха стръмни стъпала надолу. Продуцентът направи крачка в тъмнината, токовете му затропаха по стъпалата. Той не се оглеждаше, сякаш никак не го интересуваше дали Ходасевич го следва. Явно се чувстваше господар на положението. Пъшкайки, Валерий Петрович започна да слиза по тъмните и стръмни стъпала.
За щастие стълбата скоро свърши и долу се озоваха пред един непроницаем гард, а зад него имаше още една врата — на вид тежка, бронирана.
— Отвори — кратко каза Птушко.
Мутрата с усилие дръпна стърчащата от вратата ръчка. Огромната врата бавно се отвори. Зад нея се виеше дълъг бетонен коридор, слабо осветен от аварийни лампички.