— Моля — кимна Птушко на Ходасевич.
Те тръгнаха по коридора, охранителят затвори вратата зад тях. Тук беше съвсем хладно и миришеше на влага и плесен.
— Много е удобно — ухили се домакинът. Ехото подхвана думите му. — Винаги може да се измъкнеш през тунелите…
Без да чака Ходасевич той вървеше напред по коридора.
Птушко беше пъргав, весел и с целия си вид демонстрираше своята собствена значимост. За да му смъкне високомерието, Валерий Петрович каза:
— Ти кой знае защо нито веднъж не ме попита какво е станало с твоята Жюли.
Птушко за миг обърка крачките си, обърна се и внимателно погледна Ходасевич в лицето:
— С каква Жюли?
Полковникът почувства фалша в гласа му. И освен това, че той и досега мисли за Жюли…
— Същата онази, от Париж.
— И какво е станало с нея? — стараейки се да изглежда равнодушен, попита Птушко.
— Дълго време всичко с нея беше наред — кимна Валерий Петрович. — Дори прекрасно. След като ти замина от Париж, ние успяхме да я свържем с един българин…
Те вървяха по полутъмния дълъг коридор, звукът на крачките им кънтеше между бетонните стени, фигурите им хвърляха разкривени сенки по стените — удължаваха се, скъсяваха се, отново се удължаваха…
— Българинът работеше за нас — продължи Ходасевич. — Той беше фантастично красив. — Лицето на Птушко, който вървеше до него изглеждаше непроницаемо, но полковникът чувстваше, че всяка негова дума пробожда врага му и това му харесваше. — Беше млад, силен, красив, широкоплещест. Неуморим. С десет години по-млад от нея. Твоята Жюлн се влюби в него като котка — по лицето на Птушко премина тръпка. — Безумната любов на трийсет и пет годишна жена — добави полковникът. — Тя просто полудя по него.
— Защо ми разказваш всичко това? — попита Птушко. В гласа му звучеше сдържана ярост.
„За да те изкарам от равновесие, глупако“ — помисли си Ходасевич, а на глас обезоръжаващо наивно каза:
— Мислех, че те интересува…
Бетонният коридор свърши. Те се приближиха до една врата — същата, като в началото на коридора, бронирана.
— Съветските бомбоубежища понякога се оказват полезни — подсмихна се Птушко. — Ако се реконструират. — Чувстваше, че в него се борят две желания — хем искаше да смени темата, хем да доизслуша докрай историята на своята бивша любовница.
— И така, Жюли се влюби до уши в този българин — продължи Ходасевич.
Птушко хвана ръчката и с мъка я дръпна. Блъсна тежката врата напред. Вратата неохотно се отвори. А Валерий Петрович все говореше:
— И разбира се не успя да се усети, когато започна да работи за нас. Българинът съвсем я беше дресирал.
Птушко замря за секунда, заслушан в полковника.
— Той помпаше от нея информация в течение на седем години. Цялата информация на ЦРУ. Всичко, което тя знаеше. Какво ли не може да разкаже влюбената жена в леглото!
Птушко нервно облиза устните си. В очите му се отразяваше отблясъкът на болката. Той се постара веднага да го скрие под маската на безразличие.
Направи жест на покана. Ходасевич влезе през бронираната врата. Птушко го последва. Зад вратата се оказаха пак стръмни стъпала, само че сега те водеха нагоре. Двамата започнаха да се изкачват. Ходасевич вървеше бавно, дишаше тежко, но говореше високо. Той хвърляше безжалостните си думи и не се съмняваше, че вървящия след него Птушко ги чува прекрасно.
— Веднъж, вече през деветдесет и четвърта, седем години след началото на отношенията им с българина, колегите на Жюли от ЦРУ все пак я изловиха — продължи той — и в Центъра решиха да ги извадят от играта. Българинът каза на Жюли, че вече трябва да се разделят… И той ще трябва да изчезне от живота й. Той, между другото, имаше семейство в Пловдив. Предложи на Жюли да избяга, да се скрие. От Центъра бяха готови да й помогнат — паспорт на друго име, пластична операция, която и да е страна като местожителство. Но разбира се, българина тя повече нямаше да види…
Те се качиха още по стръмните стълби. Нататък пътят им бе преграден от врата, облицована с дървени плоскости. Птушко извади ключ от джоба си и отключи. Ходасевич съвсем се бе задъхал от бързото ходене и изкачването по стълбата, но не прекъсваше разказа си:
— Обаче Жюли, когато разбра, че връзката им е свършена и те се разделят завинаги, предпочете друг изход…