Птушко отвори вратата. Зад нея се откри разкошно мебелиран кабинет. А Ходасевич все продължаваше:
— Изходът беше много по-печален. С една дума, Жюли се самоуби. Изпи смъртоносна доза приспивателни.
Птушко влезе в кабинета и се обърна към Ходасевич:
— Много жалко. А пък аз почти я бях забравил.
Гласът му звучеше доста неубедително.
— А пък аз често си спомням за Жюли. Нали я видях. Тя беше много хубава.
— Е, можеш да се гордееш! — усмихна се Птушко. — На съвестта ти лежи още едно злодеяние!
— На моята съвест ли? — сви рамене полковникът. — Към операцията с Жюли аз нямах абсолютно никакво отношение.
… Измина тази вечер и нощта, а на следващата сутрин Ходасевич и Татяна седяха в кухнята на нелегалната квартира, пиеха кафе и той спокойно й излагаше вчерашните събития. Когато преразказа на Таня историята (естествено, пак по комитетски — без да назовава имена, градове и време на действие), която бе разправил на Птушко, тя възкликна:
— Боже, колко е тъжно!
Ходасевич бавно поклати глава:
— Всичко е лъжа, от първата до последната дума.
— Лъжа ли? И за българина? И за самоубийството й?
— Да. Всъщност аз не знам какво е станало с тази жена от ЦРУ, по която толкова беше лапнал Птушко. Измислих си всичко от начало до край. Ама каква красива история, нали? Би трябвало да пиша романи.
— Защо си му наговорил всичко това?!
— Свръхзадачата ми бе — сви рамене полковникът — да изкарам Птушко от равновесие. Известно е, че когато човек е развълнуван или разгневен, той по-трудно се владее. И е къде-къде по-лесно да му внушиш нещо…
— И освен това, мисля, Валерочка, че си искал по-болезнено да го засегнеш… — бавно каза Таня.
— Да, исках.
— Отмъстил си му в изтънчения стил на КГБ.
— Да, отмъщавах му — каза спокойно Валера. — Отмъщавах му заради теб.
И той продължи разказа си.
— Седни. — Птушко мрачно кимна на полковника към луксозно кожено кресло в ъгъла на кабинета до малка масичка. — Искаш ли да пийнеш нещо?
— Давай уиски — отвърна Валерий Петрович. — Може с лед, но без никакви там газирани води.
Той погледна през прозореца и разбра, че през подземния коридор те бяха пресекли улицата — срещу него сияеше със светлините си нощният клуб „Целина“. Много удобно — да отидеш на обяд без да си вземеш чадъра. И винаги имаш резервен изход от кабинета, ако случайно се стоварят ченгета или данъчни.
Валерий Петрович седна в креслото. Той вече отчасти се чувстваше господар на положението. Историята за Жюли и българина му беше от полза. Тя извади Птушко от строя. Сега беше важно да развие успеха си. Но в никой случай да не бърза, да не прекалява.
Птушко извади от хладилния бар чаши, лед, бутилка „Силвър лейбъл“. Щедро наля в тежките чаши кехлибарена течност, добави лед. Приближи се до креслото, подаде чашата на Ходасевич. Той благодари с кимане. Птушко тръгна към мястото си, по пътя отпи голяма глътка и изведнъж се обърна към седналия Ходасевич:
— Какво приказваше за някакво риалити шоу? — каза той почти заплашително.
„По-развълнуван е, отколкото очаквах дори“ — отбеляза си наум полковникът и измърмори лековато, сякаш стапяте дума за дреболия:
— А, не му мисли. Аз ще мога да реша този въпрос. Ако разбира се не ти трябва скандален пиар.
— Не разбирам какво имаш предвид! — рязко каза Птушко.
— Естествено, че не разбираш — миролюбиво отвърна Ходасевич. — Нали не знаеш онова, което знам аз.
— И какво толкова знаеш?
— Знам всичко — тежко заяви полковникът.
Птушко най-сетне седна на мястото си до малката масичка. То явно бе по-високо от мястото на Ходасевич и той ще не ще трябваше да го гледа отдолу нагоре. „Началническите простотии“ — подсмихна се вътрешно Валерий Петрович.
— На теб, Коля — бавно каза полковникът, като умишлено го нарече с умалителното му име, — на теб и твоята спец операция е посветена цяла страница в централен вестник. Утре излиза броят.
— Какъв вестник? — бързо попита Птушко. — Каква статия?
— Няма да бъда голословен — Ходасевич отвори своето куфарче от скромна изкуствена кожа. Извади една папка. От нея — един лист с формат А-4. Беше цветно ксерокопие на вестникарска страница — намалена в сравнение с оригинала два пъти. Ясно се виждаше вестникарската глава „КУРИЕР“ и освен това с дебели букви заглавието: „Московчанка е изтезавана пред телекамери.“ По-долу бяха поместени две снимки — на първата, по-голямата, беше Птушко в смокинг — той с чаша в ръка гледаше усмихнат в обектива. На втората — по-малката — Татяна, но лицето й бе неясно, а се виждаше, че я държат груби мъжки ръце, а тя се опитва да се освободи и крещи.