… Таня много се учуди, когато пастрокът й й разказа, че всички нейни служители си имат „скелети в гардероба“! А на нея й се струваше, че им познава и кътните зъби! Винаги си бе мислила, че в нейния колектив всички са като на длан, обикновени, разбираеми хора, „прозрачни“… Но в хода на не толкова дългото разследване полковникът бе успял — Таня дори не си представяше как е успял — да намери „скелет“ в живота на всеки от тях!…
Кой би повярвал, че Полина, която изглежда съвсем неспособна да обича, а още по-малко да е страстна, не може и не може да преживее, че приятелят й я е зарязал. Че тя не само пие антидепресанти и редовно посещава психолог, но и досега, чрез приятелки и познати, следи всяка крачка на изменника. И потъва в черна мъка, щом разбере, че той се среща с други момичета… „Ще се опитам да я убедя, че тази твар не струва и малкото й пръстче!“.
Макар че… Макар че май по-добре нищо да не казва. Нека Полинка смята, че никой не знае тайната й. На всеки човек му е приятно да мисли, че тайните му са си само негови.
Така че нека Родя продължава да лъже, че два пъти в годината пътува до Финландия, а не до затвора в Карелия, където излежава присъда майка му. А Мишка Колпин нека се фука: „Пия, когато искам и колкото искам.“ Макар че всъщност Мишка има сериозни проблеми с алкохола. Той вече два пъти се опитва да се лекува, но засега без резултат и за всяка отпуска казва, че заминава на село при роднини, а всъщност се затваря вкъщи и две седмици пие неспирно…
Не, изобщо не е нужно сътрудниците й да знаят, че на нея й е известно всичко за тях… И всъщност, отдавна вече й е време да порасне. Да стане по-сдържана. И да се научи просто да се усмихва и да поддържа лек, необвързващ разговор, на никого да не бърка в душата и своята да не разкрива…
Така за всички ще е по-спокойно.
— Чудесна торта — похвали я Таня. — И кафето е направо страхотно, благодаря!
— Е, за завръщането! — Тьома вдигна кафената си чаша.
— За срещата! — подхвана и Таня.
— Нали ще се върнете при нас? — с невинен вид уточни Тьома. — На същата длъжност, нали?
— Не зная, Тьомочка — усмихна се Таня. — Още не съм решила.
— Но с шефа вече говорихте, нали? — не я оставяше на мира той.
„И освен това — никога не бива да се дава излишна информация. Няма да им кажа, че съм се срещала с бившия си шеф, по негова инициатива, в клуб «Ален Делон». И Андрей Фьодорович много ме моли да се върна и обеща един път и половина да увеличи заплатата ми. А освен това ми разказа, че е успял да уреди въпроса с Брячихин…“
— Да го уредите? — учуди се тогава Таня. — Как така?
— Ти какво, Садовникова, телевизия не гледаш ли?
— От известно време направо ми се гади от телевизията…
— Жалко! Брячихин беше направо блестящ! Уредих му три явявания в ефир, в три централни канала! В праймтайма, със солидно намаление! И той имаше голям успех! Всеки път пред камерите говореше едно и също: „Сега всички знаят, че съм имал тежко детство. Биех се с момчетата, крадях ябълки и бях начело на банда хулигани. Затова аз знам как да въведа ред в Москва!“.
— Чиста демагогия!
— Да, най-добрата защита е нападението! Но какво да се прави — човекът си е харизматичен! След тези телеефири рейтингът му порасна със седем процента! Така че успяхме да обърнем собствения ни гаф в негова полза! Брячихин е безкрайно доволен и нас с теб повече няма да ни пипне…
— На теб извини ли ти се, дето те замери с кафето?
— Какво говориш! Такива хора никога не се извиняват! За разлика от нас, мухлясалите интелигенти…
… Всъщност, нали и Андрей Фьодорович не й се извини и затова Таня се съмняваше, че ще се върне в агенцията. Обеща да дойде и да се „огледа“. А паралелно с това разговаряше с „ловците на таланти“ за работа в други рекламни фирми. И размишляваше: „Може би, стига съм работила за другиго?! Време е да събера смелост и да започна свой бизнес?! Не е задължително да е свързан с рекламата! Някоя и друга идейка имам по въпроса…“
— … Та връщате ли се? — не отстъпваше Артьом.
— Тьома, нали знаеш какво става с любопитната Варвара? Откъсват й носа, задето си го пъха навсякъде! — смееше се Таня. А после се обърна към всички: — Благодаря за топлото посрещане! Мога да кажа едно — много ми липсвахте всички!
На Таня много й се искаше да завърши историята красиво.