Първо, да си отмъсти на онези двамата, които я предадоха — на бившата си секретарка Наташа Соколова и на бившия си любовник Макс Мезенцев.
А после както трябва да си почине. Да замине някъде надалече — например, за тихите, отдалечени от бурите на цивилизацията Малдивски острови. Сама, без компания — прекалено бе уморена от хората и много се бе разочаровала от тях. Просто да се излежава на пясъка, никого да не вижда и за нищо да не мисли. И топлото тропическо слънце да пресуши спомените й…
Макс, Макс… Какъв гад се оказа! Преструваше се на мил, любящ, искаше да й направи дете — и заради какво?! Заради работата си при Птушко, за пари! Интересно, колко ли са му платили? Сигурно трийсет сребърника… Как й се иска да го убие, да го унищожи, без някакви си килъри, а със собствените си ръце!
Мислите за отмъщение я сгряваха, а фантазията й рисуваше най-страшното възмездие, което да се стовари върху Макс и Наталия. Ето: двамата лежат в леглото, а в стаята изведнъж се втурват четирима с черни маски и… Или: тия двамата отново са в леглото, а вътре влизат намръщени хора с бели престилки и със строги гласове казват, че са от Центъра за профилактика срещу СПИН и че по техни данни, един от многобройните партньори на Наталия е заразен… А може и така: да поразпита познатите си и да намери свестен хакер. И да му даде задача да изтръска някоя банка, по-сериозна, не от бандитските. А парите от сметките да прехвърли на сметка на Макс. Нека после се разправя с банковите босове…
С една дума, може да се измислят сума ти неща! И може да се уредят много работи! И помощници да си намери — Синичкин или Полуянов сто процента няма да откажат… Таня дори на няколко пъти хваща телефонната слушалка да се обади, да моли, да организира… Но всеки път нещо я спираше. А какво — тя и самата не можеше да разбере…
Опасенията, че Мезенцев и Соколова ще й отвърнат със същото ли? Съвсем не! Макс и Наталия не са хората, от които може да се страхува. Страхът, че ще прекали с отмъщението и самата тя ще си има проблеми с бандитите или със закона? Също не! Първо, тя е умна и никакви проблеми няма да допусне, и второ, каквото и да се случи, Валерочка винаги ще я измъкне… Не, тук имаше нещо друго, но как да формулира това друго нещо? „Аз прекалено ги презирам, за да се занимавам с тях? Или: те така ме обидиха, че аз дори не искам да мисля за тях? Или просто интуитивното седмо чувство, че е по-добре да не бъркаш в помията? А може би просто времето за мъст не е дошло?“.
Но по-скоро я спира нещо, което тя много добре бе разбрала от историята с Птушко… Когато човек се опитва да отмъсти, става така, че действията му волно или неволно засягат съвсем странични и абсолютно невинни хора. И те без да имат вина, страдат. Защо, примерно, се измъчи тя? Само защото е заварената дъщеря на Валерий Петрович…
При това отмъщението понякога се превръща в бумеранг, насочва се срещу отмъстителя, а печелят от него, жънат плодовете му съвсем други хора. Както в случая с Птушко — и двамата загинаха, а предателката Анжела се оказа на върха…
С една дума, Таня на никого не се обади и никаква „операция Мъст“ не започна… Сигурно трябва първо да замине за островите, да си почине, да помисли?…
Тогава тя започна да се разхожда из Интернет и да си избира курорт — най-красивият, най-скъпият, най-спокойният. Само че и с курорта нещо не се получаваше…
Таня прегледа стотици картинки — със съблазнителни палми, с тихи лагуни и уютни бунгала — но така и не си избра нищо. Всичко бе и извънредно красиво, и екзотично, и луксозно — само че кой знае защо никак не й се искаше да ходи в туристическата агенция и да си урежда пътуване.
„Но какво всъщност ми трябва? — мислеше Таня, като объркано разглеждаше все нови и нови картинки с пустинни плажове и съблазнителни кокосови палми. — Какво искам? Защо не ми паснаха разкошните, комфортни Малдиви?…“
И изведнъж, внезапно сякаш й просветна и тя разбра какво иска… Още сега! Незабавно!
До доктор Кирил е още далеч, цели петстотин метра, но Таня вече се чувства безгрижно, съвсем като малко момиче.
Не, тя разбира се, би могла да постъпи като голямо момиче. Да се обади и да помоли Кирил да й поръча пропуск. И благоприлично, по всички правила да влезе в болницата през главния вход. Но това е така обичайно и скучно, а на Таня кой знае защо й се струва, че доктор Кирил също обича всичко неочаквано и нестандартно.
Тя ловко сграбчи напречната греда, вдигна се на мускули и хоп, вече седи върху оградата, а минаващите оттам хлапета я гледат възхитено. Сега — мощен скок и ура — бастионът е превзет! А след това с важен вид, за да не я спре никой, слиза в мазето, минава по тъмните коридори до входа на реанимацията, в бокса отново „приватизира“ нечия бяла престилка, влиза в отделението… и ето го, Кирил! Върви уморен и тъжен по коридора, в ръцете му — отвратителни на вид сонди… Ама че работа има! Тя просто е длъжна колкото се може по-често да го глези с приятни изненади.