— Защо?
— Защото всеки копирайтър си има, както ние го наричаме, творческа половинка. Един вид втора, неотделима част. А като партньор на Полина работи мъж. Родик. Или Родион Щапов. Въобще дизайнерите винаги работят като двойка с копирайтър. Копирайтърът дава идеите, измисля образите и стила, а дизайнерът осъществява идеите му — ескизи, макети, разкадровка на филми. Наистина, понякога и дизайнерът измисля нещо и тогава двамата с копирайтъра се радват на визуалното решение. Но това не е в случая с Родик. Той вместо мозък има памук.
— Тогава защо сте го взели?
— Чудесен художник е. Просто, дето се казва, Господ го е целунал по челото. Стилът му е лек, весел. Точно това, което трябва за една реклама. На всички ни направи шаржове. Толкова си приличаме! Между другото, не искаш ли и ти шарж? Той ще ти направи.
— А не, благодаря — смръщи се Валерий Петрович. — Аз с моето шкембе и така съм си шарж. На самия себе си.
— Напротив, изглеждаш много мило и колоритно — подмаза му се Таня.
— Огледалото обикновено ми съобщава обратното… Добре, какво друго знаеш за Щапов?
— С Полина Павленко са идеалната двойка. Имам предвид не секса, а работата. Разбират се от половин дума. Всичките й гениално безумни идеи той ги възприема и реализира. И много добре стават. Полининият мозък стига и за двамата.
— А сътрудничеството им не е ли прераснало в нещо повече?
— Не — уверено поклати глава Таня. — Първо, Щапов е с половин глава по-нисък от Полина. Второ, той е хубавец и си знае цената. Едва ли би го съблазнила такава повлекана като Полина.
— А с някой друг в агенцията имал ли е връзка?
Таня се изчерви малко.
— Опитваше се мен да ме сваля… — призна си тя. — Но без успех. Нали знаеш, Валерочка, че не обичам глупавите мъже.
— След като му отказа, той обиди ли ти се? Ядоса ли ти се? Може би е затаил злоба?
— Май не. Той като че ли се опитваше, без да се надява на успех. Ей така, по принцип. И отказа ми възприе като нещо нормално.
— Женен ли е?
— Не. Живее сам. Казват, че има апартамент на „Чистие пруди“. Шестстаен.
— Откъде е толкова богат?
— Родителите му май са починали, не зная точно как, и апартаментът му е по наследство.
— На колко години е?
— Няма трийсет.
— Пороци, слабости?
— Не пие. Не пуши. Само дето понякога ходи в казиното.
— На големи пари ли играе?
— Обикновено не. Ходи да играе веднъж в месеца. При пълнолуние.
— Как така? — изуми се пастрокът й.
— Нали ти казвах, че в рекламния бизнес само особняци работят. Родик казва, че при пълнолуние му се изостря интуицията. И му идват карти.
— Той да не е болен на тема хазарт?
— Като че ли не е. Може да се спре. И рядко губи големи суми. Наистина, веднъж, преди около три месеца, цялата си заплата бил оставил във „Византия“. Наташка, моята секретарка, ми разправяше. Тогава от всички искаше назаем до заплата.
— Това е любопитен факт — промърмори полковникът, като си отбелязваше нещо в тефтера. След това поиска от Татяна телефоните на дизайнера Щапов и също внимателно си ги записа в тефтера.
Родион Щапов излезе от творческия отдел и тръгна към тоалетната. Походката му беше безгрижна и си тананикаше с приятен баритон:
— Ти прости ми, миличка на мен, глу-глу-пака. Ако ме обичаш, ти ще ми простиш — на мен, глу-глу-пака…
Обаче щом влезе в „офиса“, от фалшивата му веселост не остана и следа. Той се затвори в една от кабинките и извади от вътрешния си джоб нещо хартиено. Беше писмо — измачкано, цялото в петна. Върху плика, вместо марка, се бе размазал мастилен печат.
Родион скъса плика и измъкна лист от тетрадка, изписан с миниатюрни буквички. Щапов въздъхна и зачете.
Той не знаеше, че го наблюдава скрита видеокамера.
Валерий Петрович Ходасевич стана и се разходи напред-назад из кухнята. Напипа в джоба си пакет от любимите си жестоко смърдящи цигари „Ява“ и запали.
— Валерочка, разпитваш ме за моите колеги — рече Таня, като се възползва от паузата, — ама не ми казваш какво имаш намерение да правиш?
Пастрокът й отвърна доста неопределено:
— Ще видим — измърмори той. После седна на мястото си до масата, приближи си пепелника и попита, обвивайки се в кълба отровен дим: — Кой е там следващият?
— Каква е тази смрад, която пушиш винаги! — намръщи се Таня, като махаше с ръце, за да прогони дима. — Ако ще говорим за жените, следващата поред е секретарката ми Наташка.