— Слушам те с огромно внимание.
— Наталия Соколова — сякаш четеше, започна Таня. Вече доста й беше омръзнал разпитът на пастрока й. Как по друг начин да нарече днешния им разговор? — На двайсет и три години е, разведена. Завършила е Полиграфическия институт. Работи при нас от две години. Живее с родителите си. Характерът й никак не е сдържан и далеч не е нордически. Нееднократно е завързвала компрометиращи я връзки.
— По-сериозно, Татяна! — пастрокът й почука с химикалката по масата. — Какво значи „завързвала компрометиращи я връзки“?
— Точно това и значи! — изпуфка Таня. — Миналото лято беше бременна, разправяше, че ще се омъжва, канеше ни на сватба, а после — бам! — скара се с годеника си и направи аборт. И изобщо, вие мъжете, за такива като нея, казвате „много е лесна“. Сменя си партньорите като ръкавици. Често се запознава по клубовете с разни мъже за по една нощ и на сутринта — довиждане!
— Ти откъде знаеш?
— Самата тя си разправя. Пък аз съм й нещо като довереница или по-възрастна приятелка.
— А с ваши колеги интимни връзки имала ли е?
— С Родик Щапов — да, тя сама ми разказа. Но за кратко. Две или три срещи. После, както се изрази, „й дошъл до гуша, защото бил много глупав“. Май и с другия дизайнер, Тьомка Пастухов, също е въртяла любов, но за него, кой знае защо, мълча като риба. Много й се иска и Теплицин, шефа, да съблазни, но едва ли ще успее.
— Че защо не? Теплицин да не би да е обратен?
— А, не, напълно си е наред. Просто си има принцип: „Където си вадиш хляба, да не си вадиш…“ Второ, Наташка общо взето е примитивно създание и не е много хубава, а Теплицин е човек с претенции. И с вкус.
— А някакъв скелет в гардероба си тази Наталия има ли?
Таня сви рамене.
— Май не. Живее с родителите си, не пие, не пуши, наркотици не взима, хазарт не играе.
— А как би характеризирала вашите лични отношения с нея?
— Какво значение има? — леко се намръщи Таня.
— Все пак си й шефка. На две стъпала над нея. Тя ти носи кафе. А сте почти на една възраст.
— Не зная, Валерочка — въздъхна Таня. — Изглежда такава една сладичка, мед капе от нея… А всъщност може и да ме мрази. Само че го крие.
В същото това време Наталия Соколова седеше на бюрото си в агенция „Петата власт“ и нещо бързо-бързо пишеше. Ръцете й вдъхновено пърхаха над клавиатурата. Видът й беше наистина делови.
Обаче, ако някой надникнеше иззад рамото й (а ако Таня беше на работа, непременно би го направила), би видял, че Наташка пише лично електронно писмо, цялото изпъстрено със смеещи се личица.
„Миличък мой — пишеше тя — ужжжасно ми липсваш. Когато се видим, ще ти направя страхотен сюрприз. Не ме питай какъв, но ти обещавам, че ще ти хареса. Много-много-много. Днес в работата е абсолютна тишина. Шефката ми, страшната Татяна, изчезна някъде. От сейфа й е откраднат някакъв много важен документ. Да се надяваме, че заради това Теплицин ще я обезкости. Или направо ще я уволни.
Днес сънувах, как ние с теб се разхождаме по белия-белия плаж, а отгоре падат кокосови орехи. Ти ги отваряш и ме храниш с тях.
Целувам те хиляди пъти.
Твоето котенце.“
Наталия препрочете писмото, въздъхна и щракна с мишката върху бутона „изпрати“.
Онзи, който тайно би я наблюдавал, би бил доста учуден, защото толкова интимното послание се оказа изпратено едновременно на трима различни адресати.
— И такааа, останаха ни трима твои колеги… — каза полковникът.
— Защо трима? Двама! — учуди се Таня. — Втората творческа двойка, дизайнерът Артьом и копирайтерът Мишка. И край.
— А твоя Теплицин защо априори го изключваш от числото на заподозрените? — присви очи Валерий Петрович.
— Не, не съм го изключила… — пообърка се Таня. — Но… Защо ще му е на него да краде документа?
Таня се приближи до отворения прозорец, пъхна лицето си между пръчките на решетката и вдъхна мириса на люляк, с който бе пропит въздухът. Усмихна се на ято врабчета, които делово кълвяха нещо от земята. Завидя на двама тийнейджъри, които седяха на пейка до входа и с безгрижен вид пиеха бира.
На белия „Форд Транзит“, паркиран на двайсетина метра от входа на Ходасевич, тя не обърна никакво внимание. И още по-малко й дойде наум, че точно тази кола днес я съпровождаше до офиса й, а после и до дома на Валерий Петрович…