А би могъл. Би могъл, защото бе майстор на играта изобщо. И именно в това се заключаваше талантът му. Обаче самият Андрей разбра каква е дарбата му едва след като завърши института, в края на осемдесетте.
Когато започнаха да се създават първите кооперативни фирми и Теплицин с колегите си от института създадоха ЦНТТМ (Център за научно-техническото творчество на младежта), той забеляза, че по-бързо и по-цялостно от всеки друг оценява ситуацията, отчита всички фактори, дори малко забележимите, построява най-хитрите и умни схеми за бизнес, по-проницателно и по-точно взема решения. Ако не беше изведнъж настъпилия в Русия капитализъм, тези способности на Андрей, по-вероятно, така и биха си останали неизползвани — на съветския човек не му трябва да притежава умението да мисли по-далновидно и да взема мигновени решения в условията на стремително променящата се ситуация. Новите времена имаха нужда от стаилите се в Теплицин таланти на предприемчивост. Изискаха ги, разкриха ги, закалиха ги и издигнаха Андрей Фьодорович едва ли не на самия връх в избраната от него сфера на бизнеса.
Той постигна много, особено много — и пари, и слава! После наистина се хлъзна от върха, падна… Не защото беше сгрешил в нещо или не бе взел под внимание някой от факторите във всекидневната си игра. Той просто бе проявил прекалено добродушие. Виждаше съратниците и противниците си в малко по-добра светлина, отколкото те заслужаваха… Това бе още едно от наследствата на съветското семейство и училище — поначало да смяташ, че всички наоколо по принцип са добри хора. А срещу него бяха играли мръсно, подло, без всякакви правила. Не му простиха, че беше късметлия, че беше красив, богат и винаги на върха. И той едва не хлътна в пропастта.
Но, слава богу, остана жив! (А всички, с които той започна ЦНТТМ бяха или убити, или в затвора, или заминаха завинаги.) И падна Теплицин не чак на самото дъно. Не беше принуден да бяга и да се крие. На Андрей Фьодорович му останаха парите, остана му професията. Запази приятели и влияние. И той ще се вдигне. Отново ще се вдигне. Дайте му само малко време. Ще бъде умен и хитър както преди, но при това ще стане къде-къде по-твърд. Сега вече няма да се гнуси от удари под кръста и от забранени хватки. Щом си с бесни кучета, ще трябва и ти да побеснееш. Жалко, че късно разбра тази истина. Чак след като го изпохапаха.
… Андрей Фьодорович не анализира дълго ситуацията, след като от сейфа на Садовникова беше откраднат важният документ за депутата Брячихин. Теплицин умееше да мисли бързо, мигновено да взима най-нестандартните решения и веднага да ги изпълнява.
Седнал в кабинета си с крака на бюрото, той набра един телефонен номер. Обаждаше се по пряката линия на депутата Брячихин.
— А, рекламиста! — приветливо отвърна депутатът.
— Трябва да се видим! — каза Теплицин.
— Сега, само да погледна графика си — съвсем делово реагира Брячихин и зашумоля със страниците на тефтера си.
В същия този момент Валерий Петрович също обърна страницата на тефтера си. Таня тайно погледна часовника. Вече почти четири часа двамата седяха в кухнята на Валерочка, разговаряха, ядяха, пиеха чай. Таня започна да се уморява.
— Не мога да разбера — малко капризно рече тя, — ти заемаш ли се с този случай? Или просто така ме разпитваш, от чисто любопитство?
— А ти как мислиш? — строго я погледна той над очилата си.
— Мисля, че се заемаш.
Полковник Ходасевич кимна и въздъхна:
— Е, какво да те правя…