— Ура! — шепнешком възкликна Таня и му се подмаза: — Сега вече съм сигурна, че всичко ще е наред!
— Не казвай „хоп!“ преди да скочиш! — строго я спря Валерий Петрович. — Хайде по-добре ми разкажи за останалите си служители.
— Според мен — въздъхна Таня — останалите двама са най-безобидните. Много талантлива двойка. И адекватна. И без каквито и да било номера. Винаги им давам най-сложните поръчки. Смятам, че имат голямо бъдеще.
— Стига си ги хвалила! — сухо рече пастрокът й. — Моля те, по-конкретно.
— Дизайнерът Артьом Пастухов и копирайтърът Мишка Колпин — каза Таня. — И двамата са по на двайсет и седем. Работят заедно вече три години. Те, между другото, са най-високоплатените.
— Ти с някой от тях спала ли си? — шашна я с неочаквания въпрос Ходасевич.
— Ама че въпроси задаваш, Валерочка!… — Таня почервеня. — Типично в ченгесарски стил.
— Моля те да ми отговориш! — Ходасевич беше спокоен като танк.
„Обичайните кагебейски номера — злобно помисли тя. — С внезапен въпрос да извадиш човека от релсите. Мразя, когато Валера ми прилага тия хватки!… Впрочем, какво да се оплаквам, като сама го помолих да ми помогне. И ето, сега ми помага, според неговите разбирания и с неговите методи.“
— С никого от тях не съм спала! — отвърна Татяна с тон, който не беше леден, а по-скоро близък до абсолютната нула.
— Но някой от тях ти харесва, нали?
— Да! Харесва ми! — предизвикателно отвърна тя. — Тьома ми харесва. Той е умен, свестен и добър. И далеч ще стигне. Но нищо не съм имала с него.
— Защо? — попита Валерий Петрович ласкаво, съчувстващо, бащински.
— Защото това не е в принципите ми — да смесвам работата с личните отношения.
— Но ако наистина обикнеш някого — едновременно и прозорливо, и съчувствено рече пастрокът й, — никаква работа няма да те спре.
— Прав си… — усмихна се Таня. Тя никога не можеше задълго да се ядоса на Валера и заговори с добро чувство, замислено и доверително: — Тьомка разбира се е свестен… Но е голям мързел. Трябва да му повториш двайсет пъти, за да направи нещо. Направо ме изкарва из нерви…
— А защо неговата творческа половинка не го подтиква?
— Защото половинката му, Мишка Колпин, умее да работи и може по цели денонощия да седи на компютъра, но само, ако е във форма. А пък, ако не е — тогава всичко отива по дяволите…
— Не разбрах…
— Ами пийва си…
— Запои има ли? — Валерий Петрович понечи да си отбележи в тефтера.
— Май не, само така, алкохолик любител… Изобщо, и двамата са талантливи, но им трябва контрол. Не можеш да разчиташ напълно.
— С такъв, като Артьом, никога не можеш да бъдеш сигурна, никога няма да си под крило… — кимна полковникът, сякаш прочете мислите й, и каза докрай онова, което тя бе премълчала.
— Да, прав си… — въздъхна тя.
— А семействата им?
— И двамата се ергени. Живеят с родителите си. С момичета, разбира се, и двамата се срещат, но засега, както ми се струва, няма нищо сериозно.
— Пороци, страсти?
Таня сви рамене.
— Ами, Мишка, нали ти казах, пие… И двамата ходят по нощни клубове. Може и трева да пушат. Но май само се забавляват — тя за секунда се замисли и пламенно каза: — Не, Валера! Не са те! Ако случайно те излязат виновни, значи аз изобщо не познавам хората!
— Да се вярва на хората трябва, разбира се — замислено рече полковник Ходасевич, като отбелязваше нещо в тефтера си, — но и винаги трябва да можеш навреме да спреш.
През втората половина от деня целият творчески отдел, включително и секретарката Наталия, слезе в стола на „Петата власт“ да пие чай и да яде пасти. Артьом Пастухов не отиде с тях. Остана си в отдела да дежури на телефоните. Но никой не се обади.
Артьом стоеше на прозореца и замислено гледаше лятната улица навън. Редките минувачи се стараеха да вървят по сянката, денят стана наистина горещ. Колите се промъкваха по уличката като внимателно избягваха паркираните си събратя.
Изведнъж някой тихичко се приближи зад гърба на Артьом. Той не успя да се обърне и този някой му кресна в ухото:
— Ааа, Пастухов, мръсник такъв! Сви на шефката секретното документче, а?!
Артьом се стресна и се обърна. Зад него стоеше ухилен Мишка Колпин.
— Кретен! — измърмори Тьома и замахна към партньора си. — Що за идиотски шегички?!