— Ама ти направо ми се подиграваш! Шпионин нещастен! Шопар! — извика Татяна и го удари с юмруче по рамото.
Ходасевич лекичко прихвана ръката й и като на шега я изви.
— Ох-ох-ох, боли! — занарежда Таня, макар никак да не я болеше.
Харесваше й пред пастрока си да се прави на дете и да се чувства по съответния начин. Всички реални грижи, грижи за възрастни, се изместваха на някъде и се създаваше усещането, че е в далечното, отдавна отминало детство… Сякаш бе момиченце, а пастрокът й е зрял, мъдър, силен човек и отново я води за ръчичка в зоологическата градина и след като я вдигне на раменете си, й показва как се цамбуркат в изкуственото си езеро белите мечки…
… Обядът наистина излезе изискан. Таня дори не забеляза как нагълта и три парченца език, и пилешко бутче, а после допълнително и крилце, а и гарнитурка от карфиол, паниран с яйца и галета… С една дума: „Ще стана аз дебела крава!“. Но от друга страна, тя посещаваше пастрока си не чак толкова често, а днешните излишни калории щеше да ги изгори във фитнес залата…
След кафето Таня извади от чантата си пура с мундщук и я подаде на Валерий Петрович.
— Ето, вземи. Купих ти я по пътя. Истинска хаванска.
— Благодаря, Танюшка! — искрено се зарадва Ходасевич. И добави със самоирония: — Пък аз все си мислех какво още не ми достига, за да заприличам на Чърчил!
Той внимателно отряза края на пурата със специална сребърна гилотинка (която също някога му беше подарила Таня) и я пъхна в устата си. При това много точно изимитира британския премиер от военно време: същите смръщени вежди, издадена долна устна и гнуслив израз на лицето. Приликата се получи толкова впечатляваща, че Таня се разсмя:
— Ах, Валерочка, ти си истински артист!
И наистина, с пастрока си, с този чудесен чичко, напълно забравяше за собствените си проблеми. Никой на този свят не можеше да я разсмее така, както него.
Прозорецът на кухнята беше отворен към тихото московско дворче, откъдето лъхаше меката топлина на юнското лято. Синкави кълба от ароматен дим обгръщаха мощния торс на Валерий Петрович. От ранния засищащ обяд в тялото й се разливаше приятна слабост. На Таня й се искаше да забрави всичко, горчивините в света да изчезнат далеч… Но Валерий Петрович тръсна пепелта и каза:
— Е, казвай, какво се е случило.
Таня се учуди. Нито с дума или намек не бе споменала засега за проблема си.
— Откъде знаеш, че нещо ми се е случило?
— Познавам те — малко тъжно се усмихна той. — Щеше ли да дойдеш в делник, при това толкова рано, при мен, стареца, ако…
— Първо, ти далеч не си старец… — машинално възрази Таня. — И второ… Второ, аз наистина имам неприятности.
— Разказвай.
И Таня му разправи за изчезването на документа от сейфа, че това се е установило сутринта и че документът съдържа страхотни тайни.
— Какво мислиш ти за всичко това? — попита Ходасевич, когато тя свърши разказа си.
Лицето му поразително се промени в сравнение с момента, когато се наслаждаваше на вкусната храна и когато се шегуваше и имитираше Чърчил. Погледът му стана тежък, устните му се свиха, а върху широкото чело легна дълбока бръчка.
— Нямам представа — сви рамене Таня.
— Кого може да заинтересува този документ?
— Ами всеки! Всички!
— По-точно?
Въпросите си Валера задаваше рязко, отсечено.
— Не зная… Конкурентите на депутата Брячихин… Враговете му… Пресата… Някоя спецслужба…
— Че какво толкова страшно е написано в тази характеристика? — с уж невинен вид вдигна веждите си той.
— Какво? — Татяна се усмихна, за секунда се съсредоточи и цитира по памет: — „Субектът притежава хипертимен2 тип личност на границата на психопатологията… Има склонност към екзалтирано демонстративно поведение… В реакциите на субекта към външни възбудители се проявяват маниакално истеричните черти на характера му…“.
— Звучи като диагноза.
— Именно. И това е само една от страниците. А те са четиринайсет.
— Психолозите са такива. Много умеят да ти лепнат такава диагноза, че направо лошо да ти стане! — подсмихна се Валерий Петрович.
— А всъщност нищо страшно няма — разпери ръце Татяна. — Просто Брячихин е активно лапацало и „другарят Обещавкин“… Само че в характеристиката това е описано със специални думички и хората веднага ще решат, че той е за лудницата…