Накрая Белцер отстъпи с въздишка.
— Добре, пишеше, че има връзка с мафията — че е търговец на оръжие… мръсник и измамник. Че бил въплъщение на самия дявол.
Дани се ухили.
— Докато всъщност…
Адвокатът сви рамене.
— Той е предприемач. Дали е потаен? Естествено. Но това си върви с професията, нали? Става въпрос за човек, който инвестира стотици милиони долари във верига малки компании, някои от които вървят изключително добре и могат да постигнат още повече. Става въпрос за свръхмодерна наука — роботика и МЕМС3, — а не за квартални пицарии.
Дани нямаше представа какво е МЕМС, но разбираше какво иска да каже Белцер. През последната година и половина бе вършил достатъчно работа във „Фелнър Асошиейтс“, за да знае, че вселената на ултрамодерната техника е безскрупулна игра, в която милиардите идват и си отиват като тропически бури. Адвокатът очевидно смяташе, че клиентът му е оклеветен от конкурент.
— Тогава защо не ги съди? — попита той.
Белцер отпи глътка вода и с вълча усмивка се наведе напред.
— Ами тъкмо това е въпросът, нали? Искам да кажа, тъкмо затова сме тук.
— Аха.
По-възрастният мъж се отпусна назад.
— Известно ни е кой е замесен — таблоидни наемници и някои други. Обаче няма смисъл да се занимаваме с тях. Искаме да открием източника — да разберем кой стои в дъното на всичко това.
Дани се замисли. Навярно можеше да се справи.
— Един от хората, за които сме сигурни, че е замесен, е американец — продължи Белцер.
— Аха…
— Казва се Терио.
— И откъде сме сигурни? — попита Дани.
Адвокатът студено го изгледа.
— Може би не бива да знаете. — След като на лицето на събеседника му се изписа скептично изражение, Белцер сви рамене. — Господин Терио е бил чут да разговаря с репортер.
— Чут ли?
Адвокатът кимна с глава.
— Искате да кажете, че… е седял на съседната маса или… или сте го подслушвали?
Белцер престорено се възмути.
— През живота си не съм подслушвал никого — възрази той. После замълча за миг и прибави: — Имаме си хора за тази работа. — Забележката накара Дани да се усмихне. Но може би изглеждаше притеснен, защото адвокатът побърза да го успокои: — Това беше в друга държава, господин Крей. С други закони.
Дани замислено кимна.
— И какво искате да направя?
— Е, ако получим достъп до документите на господин Терио…
— До „документите“? — повтори Дани. — Какви „документи“?
Белцер сви рамене.
— Каквито и да е. А още по-добре е да узнаем с кого е разговарял или по-точно с кого още е разговарял.
„Изведнъж превключихме на минало време“ — помисли си Дани.
— Къде е сега този човек?
— Господин Терио е починал.
Дани запремигва.
Адвокатът се размърда на креслото си.
— Съобщиха по новините.
Дави извинително го погледна.
— Не бях в града — каза той. — С приятелката ми бяхме в Северна Каролина и…
— Пишеше го във вестниците — отвърна Белцер и завъртя показалец във въздуха. — Даваха го по телевизията. И по радиото.
Дани се замисли.
— Значи този човек е бил известен, така ли? Искам да кажа, щом са писали вестниците…
Белцер поклати глава.
— Не — призна той. — Не е бил „известен“. Бил е професор в колеж. Причината е в начина, по който е умрял.
Дани отново отпи глътка кафе и се наведе напред.
— И как е умрял?
Белцер проследи с поглед кацането на един боинг на пистата.
— Господин Терио се е зазидал — след малко отвърна той.
Дани не беше сигурен, че е чул вярно. Изтекоха две секунди.
— Моля?
Адвокатът се обърна към него.
— Казах, че се е зазидал.
„Проблемът е в езика — помисли си Дани. — Английският на тоя тип е перфектен, обаче не му е роден и сигурно няма предвид това, което казва.“
— Когато казвате, че се е „зазидал“, искате да кажете… като в онази повест на Едгар Алън По?
Белцер кимна с глава.
— Само че при господин Терио е било нещо като „направи си сам“.
По-младият мъж известно време остана неподвижен. После деловият му вид се изпари и той се отпусна назад.
— Съжалявам, приятел, обаче… „направи си сам“ ли каза?